Забележително е, че Богът на славата се е разкрил като Отец на славата (Еф. 1:17), като Господ на славата (1 Кор. 2:8; Як. 2:1) и като Дух на славата (1 Пет. 4:14). Богът на славата, Който призова Авраам и го привлече към Себе Си, освобождавайки го от идоли, също ни е призовал, като ни е привлякъл към Себе Си, далеч от всяка форма на идолопоклонство. Авраам беше воден от Господа до и през земята Ханаан, където беше заобиколен от най-лошите форми на идолопоклонство, но беше държан близо до Господа. С други думи, той живееше в истинско отделяне за Бога и от идоли. Идол е нещо, което замества Бога в нашите привързаности.
Силата на любовта на Авраам не само го отдели от идолите, но и го запази в истинско общение с Бога, Който в крайна сметка даде на него и Сара обещания им син Исаак. Уроците, които Авраам научи, са за всички вярващи да научат, както направиха ранните християни (1 Сол. 1:9). Каква беше тяхната тайна? Беше любов. Три пъти Писанието нарича Авраам приятел или любим на Бога. Тук докосваме една тайна: Божият суверенитет – призоваването на Авраам, воденето му от Ур Халдейски до и през Обетованата земя, даването му на Исаак – и собствената отговорност на Авраам – изразена в неговото послушание, любов и доверие в Бога – наистина вървят заедно.
Същото е и за нас. От една страна, има Божието призоваване, водене, запазване и благословение, докато от друга, има нашият отговор в истинска любов към Него, в послушанието на вярата, в отделяне от злото и в посвещение на Господа на славата.
