Какво благословение се подготвя за този беден отхвърлен човек! Никой друг освен отхвърлен не би могъл да го познае. Но такъв трябва също да знае, че източникът на това благословение не е в него самия. И това научава самарянката. Тя е накарана да познае себе си, да погледне добре на всичко, което е правила (ст. 39). Съвестта ѝ е смутена: „Този, когото сега имаш, не ти е съпруг“ (ст. 18). Но Божият Син беше там с нея.
Това беше благословение, такова благословение, каквото един отхвърлен в пустинята можеше да познае. На отхвърления Яков, който имаше само камъните на мястото за възглавница, небето се отвори и Бог в пълна благодат и слава се разкри. Така и тук, с тази дъщеря на Яков. Господ отново отваряше скалата в пустинята. Ковчегът на Бога отново беше поставен с лагера насред пустинята. На нечистата самарянка се говори за кладенеца на живота; и това беше радост и сила на любов за нея. То я отделя от стомната ѝ и изпълва духа и устните ѝ със свидетелство за Господното име.
Възлюбени, това е божествено! Една бедна самарянка, която праведността беше накарала да стои на нечисто място, е направена образец на делото на Исус и е въведена в тайните и интимностите на Божия Син! Именно нейното място и характер на грешница я хвърлят на Неговия път. Само грешникът лежи на пътя на Спасителя. И каквото и скръб или изпитание да ни е причинило влизането на греха, или все още да ни причинява, все пак без него не бихме могли да имаме нашия Бог, както сега Го имаме, отварящ Своята съкровищница на любов и оттам даващ ни Сина.
