Помислете какво е било за момчето Исус да израсне в дом, където скоро е имало по-малки братя и сестри! Той е бил уникален, свят, абсолютно безгрешен, винаги услужлив и послушен. На дванадесет години, когато майка Му Го смъмрила, че е останал в храма, Той нито се оплакал, нито отвърнал, а слязъл с Йосиф и нея в Назарет „и им се покорявал“ (Лука 2:48–51). Какво ли са си мислели другите деца за това момче, което никога не се е включвало в техните пакости, непокорство или кавги?
Йосиф никога не е споменат като все още жив, когато Исус е пораснал. Хората от Назарет наричали Исус сина на дърводелеца, а също и дърводелеца. Те били изумени от Неговото учение в синагогата и се чудели на Неговата мъдрост и на Неговите могъщи дела. Но когато Той започнал публично служение, собствените Му хора искали да Го затворят, казвайки, че е извън ума си. По-лошо от това, религиозните водачи, вместо да оценят изгонването на демони, Го обвинили, че прави това със сатанинска сила, дори Го нарекли самарянин, ужасна обида (Йоан 8:48). Той бил презрян и отхвърлен от хората, Човек на скърби и познат с мъка.
Той каза на Своите ученици (включително нас), че те (ние) могат да очакват същото отношение от света. Светът, който Го мразеше, ще мрази и нас, Неговите последователи, и ще ни отправя обвинения и ще ни дава всякакви етикети, точно както направиха с Него.
