Христовото право на нашата любов има тройна основа: Той ни претендира, защото може да посрещне всички наши нужди чрез Своята благодат; Той ни претендира заради това, което е в Своята славна личност; и Той ни претендира заради любовта, която има към нас, любов, която Го доведе до дълбокото страдание на смъртта заради нас. Псалм 45 декларира тези три велики неща, и макар този псалм да може да има предвид земната невеста в идващото славно Хилядолетие, все пак вярваме, че сме напълно оправдани да го използваме за нашата настояща цел, защото е пълен с Христос. Той говори за Него, и Той показа на учениците Си неща относно Себе Си от Псалмите. Крайната цел е красивата дъщеря от далечна земя да бъде привлечена от великия Цар, за Неговата радост и слава. Затова Той е описан пред нея с пламенни думи, които могат да се отнасят само за Христос.
Благодат е излята на устните Му. Той говори с нежни тонове на сърцето, както мнозина доказаха, когато беше тук на земята, когато говореше думи навреме на онези, които бяха уморени: жената при кладенеца в Сихар, например, и тази, която плачеше в нозете Му в къщата на Симон, и вдовицата, която оплакваше единствения си син, и парализирания човек, който стенеше под тежестта на греха, и Закхей, и децата, и множество други – всички те Го намериха по-красив от човешките синове заради благодатта, която беше излята на устните Му.
И нашето преживяване по-малко благословено ли е било? Чухме Неговия глас, говорещ думи на прошка и мир на нашите някога смутени и обременени сърца. Благодат се изля от устните Му за нас. Да, от благословено преживяване знаем каква благодат е Неговата. Чухме Неговия глас да казва: „Легни, уморен, положи главата си на гърдите Ми.“
