Ние познаваме тази благодат, но трябва да признаем, че знаем само малко от нейната дълбочина. Едно малко дете чува родителите си да му казват, че Исус е умрял за него на кръста. То чува какво казват родителите му, знае, че е вършило лоши неща, е било лошо, и в простота моли Исус да му прости греховете и да го спаси.
То никога не е влизало в личен контакт със смъртта. Никога не е познавало силната агония от разпъването на кръст, така че не разбира наистина какво огромно, неизмеримо любящо дело е била смъртта на Христос на кръста на Голгота. То не разбира какво е означавала смъртта на Христос за Бог Отец. Има толкова много, толкова много, което то не знае и не може да възприеме предвид възрастта и липсата на зрялост. То пее: „Исус ме обича, това знам, защото Библията ми го казва“, преди да може да прочете думите, които пее! И все пак то е също толкова спасено, също толкова сигурно и също толкова богато, колкото някога ще бъде! С течение на времето, когато порасне, то ще навлезе в тези скъпоценни неща и ще им се наслаждава все повече и повече.
Исус стана беден. Виждаме това многократно в Евангелията. Никога не Го виждаме да носи дори една смяна дрехи със Себе Си, докато ходеше от място на място, вършейки добро и изцелявайки всички, които бяха потиснати от дявола. Той дори поиска да Му покажат денарий! Друг път, Той накара Петър да хване риба с по-голяма монета в устата си.
Ние се наслаждаваме на Неговата любяща грижа за нас ден след ден, без още да осъзнаваме величието на богатствата, които вече са наши по Неговата благодат. Но ще оценим и напълно ще се насладим на богатствата, които нашият Господ Исус ни е донесъл, когато сме с Него в слава, където Той е центърът на всичко на небето и на земята. Какви мисли тогава ще радват сърцата ни и какво поклонение тогава ще се издигне до Неговите уши и сърце!
