Надеждата, която притежаваме като последователи на Исус Христос, трябва да оказва влияние върху всяка област от живота ни, включително начина, по който гледаме на смъртта. Апостол Павел можеше да каже: „Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка“ (Фил. 1:21). Той можеше да каже това, защото знаеше, че надеждата му е закотвена в Човек в слава, Който е осигурил мястото му в небето, като е положил живота Си за Павел и за всеки един човек, който би повярвал в завършеното дело на Христос на кръста!
Всеки ден над 5000 души умират по света. Някои умират от естествени причини, други от трагични инциденти, а трети от престъпления. За някои смъртта е очаквана, докато за други идва неочаквано. Тъй като грехът влезе в света, смъртта е част от живота. Но за онези, които са осъзнали, че са грешници, и са дошли при Бога чрез Неговия възлюбен Син, Господ Исус, смъртта е само превозното средство, което ни пренася в присъствието на нашия благословен Господ! Заради надеждата в Христос, смъртта се разглежда като начало, а не като край! Тъй като Христос е победил смъртта (1 Кор. 15:20–28), надеждата, която имаме в Него, ни дава смелостта да не се страхуваме. Докато лежеше на смъртното си легло, пуританът Джон Оуен написа: „Аз все още съм в земята на умиращите, но се надявам скоро да бъда в земята на живите.“
Давид би ни напомнил на всеки един от нас, че смъртта е само сянка (Пс. 23:4), което означава, че присъства светлина. Светлината, която присъства за всеки вярващ, е Господ Исус Христос. Вярващият принадлежи на Христос в живота и вярващият принадлежи на Христос в смъртта! Това е надеждата, която Той е осигурил за всеки от нас, когато е положил живота Си за нас, на наше място, на кръста. Когато вложим вярата си в Него и Неговото завършено дело, тази надежда е наша! Ваша ли е днес?
