Декларацията на Йосиф не бяха просто празни думи; тя беше реалност в живота му. Не че той се страхуваше от Бога; той уважаваше Бога – не, беше повече от това: той благоговееше пред Бога. И това благоговение се проявяваше през целия му живот. То го формираше и определяше живота му.
Йосиф знаеше, че Бог е свят, и затова, когато беше изкушен да съгреши, той се съпротиви, казвайки: „Как тогава да извърша това голямо зло и да съгреша против Бога?“ (39:9). Когато беше хвърлен в затвора при много нежелани обстоятелства, Йосиф намери утеха и остана верен, знаейки, че Бог е с него (39:2). Той имаше допълнителна утеха, знаейки, че Бог е наясно и знае всички неща, тъй като Бог е разкривател на тайни. Ако Бог беше разкривател на тайни, нямаше нищо неизвестно за Бога, дори неговите обстоятелства (40:8).
Той разпозна Божиите действия с него и отдаде почит на Бога при именуването на двамата си сина: забравяйки целия си труд и бащиния си дом, и разпознавайки Божията плодотворност към него с втория си син (41:51–52). Той каза на братята си, че Бог, а не те, го е довел в Египет. Той разпозна Божия суверенитет, Божия избор, Божието дело във всичко, което му се беше случило (45:5–8). Божията доброта беше довела Йосиф в Египет с цел да запази и спаси хора. И във всичко това Бог беше справедлив; братята му го бяха намислили за зло, но Бог го беше намислил за добро, дори за самия Йосиф (50:17). Разпознавайки, че Бог имаше тази цел във всички детайли на неговото пътуване, той утеши и говори любезно на братята си, защото знаеше, че всичко е било от Бога. И така, той свободно ги увери в прошката си (50:17–18).
Какъв прекрасен пример за нас! Йосиф се страхуваше от Бога и това благоговение пред Бога даде смисъл и посока на живота му. Той не гледаше на очевидната причина за обстоятелствата в живота си, но виждаше Този, Който е над всичко; и страхувайки се от Него, той можеше да бъде в мир. Нека и ние се страхуваме от Бога!
