В събитието, предвидено от Бога, Израел да има цар, му беше забранено да умножава жените си или богатствата си, и да слиза в Египет, за да умножава коне (Втор. 17:16–17). Сега, с каквито и благословения да сме заобиколени, никога не можем да изоставим Божия закон безнаказано. Бог беше дарил изобилие от богатства и почит на Соломон, който беше поискал само мъдрост; но изучаването на закона, което беше предписано на царя (ст. 19–20), трябваше да му попречи да използва средствата, които използваше за придобиване на богатствата си. Тези глави в 1 Царе ни учат, че той направи точно това, което законът му забраняваше. Той умножи среброто и златото, умножи броя на жените си и докара голям брой коне от Египет.
Божието обещание беше изпълнено. Соломон беше богат и славен над всички царе на своето време; но средствата, които използваше, за да се обогати, показваха сърце, отдалечено от Бога, и доведоха до неговата гибел според справедливото съждение и сигурното Божие Слово. Без да изпраща за коне от Египет и злато от Офир, Соломон щеше да бъде богат и славен, защото Бог го беше обещал. Правейки това, той се обогати, но се отклони от Бога и от Неговото Слово. Отдавайки се на желанията си за богатства и слава, той беше умножил и броя на жените си, и в старостта му те отклониха сърцето му.
Хлъзгавият път на греха винаги се върви с ускорени стъпки, защото първият грях има тенденция да отслабва в душата авторитета и силата на Божието Слово, което единствено може да предотврати извършването на още по-големи грехове. Той също така има тенденция да отслабва съзнанието за Неговото присъствие, което придава на Словото цялата му практическа сила над нас.
