9 Тъй и аз помислих в себе си че трябваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея; 10 което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрях в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тях.
1 Имаше някой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. 2 Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. 3 Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие. 4 Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. 6 Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. 7 Недей се чуди че ти рекох: Трябва да се родите изново. 8 Ветърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа. 9 Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това? 10 Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това? 11 Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате. 12 Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как щете повярва ако ви река небесните? 13 И никой не е възлязъл на небето, тъкмо този който е слязъл от небето, Син человечески който е на небето. 14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син человечески 15 за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен. 16 Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен. 17 Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него. 18 Който вярва в него, не ще да бъде осъден; а който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на единороднаго Сина Божия. 19 И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им бяха зли. 20 Понеже всеки който прави зло мрази виделината и не иде към виделината да не би да се докажат неговите дела че са зли; 21 но който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му че са по Бога направени. 22 След това дойде Исус и учениците негови в земята Юдейска; и там живееше с тях и кръщаваше. 23 А Иоан кръщаваше в Енон близу до Салим, защото имаше там много вода; и идеха и кръщаваха се. 24 Понеже Иоан не беше още турен в тъмница. 25 И така стана препиране от страна на учениците Иоанови с Юдеите заради очищението. 26 И дойдоха при Иоана и рекоха му: Рави, онзи който беше с тебе отвъд Иордан, за когото ти свидетелствува, ето, той кръщава; и всички отиват при него. 27 Отговори Иоан и рече: Не може человек да взема нищо ако не му е дадено от небето. 28 Вие сами сте ми свидетели че рекох: Не съм аз Христос; но че съм проводен пред него. 29 Който има невястата жених е; а приятелът женихов, който стои та го слуша, радва се твърде много за гласа женихов; и така тая моя радост изпълни се. 30 Той трябва да расте, а аз да се смалявам. 31 Който иде от горе над всички е отгоре: който е от земята от земята е, и от земята говори. Който иде от небето, над всички е отгоре: 32 и това което е видял и чул, него свидетелствува; и никой не приима свидетелството му. 33 Който приеме свидетелството негово запечатал е че Бог е истинен. 34 Защото този когото е Бог пратил думите Божии говори: понеже Бог не дава нему Духа с мярка. 35 Отец люби Сина, и всичко е дал в неговите ръце. 36 Който вярва в Сина има живот вечен; а който не вярва в Сина няма да види живот, но гняв Божий остава на него.
1 Павел, раб Божий и апостол Исус Христов, по вярата на избраните Божии и по познаването на истината която е по благочестие, 2 в надеждата на вечния живот който преди вечните времена е обещал Бог който не лъже, 3 а в своите си времена яви словото си чрез проповедта поверена на мене по заповед на Спаса нашего Бога, 4 на Тита, истинното ми чадо по общата вяра: Благодат, милост, мир, от Бога Отца и Господа Исуса Христа Спаса нашего.
Деяния 26:9–10 · Йоан 3 · Тит 1:1–4 · BG1871
Това кратко, но много важно послание започва с името на автора, както обикновено се е случвало с писмата по онова време, преди изобретяването на компютри и печатни преси, дори хартия и пликове. Павел, някога известен като Савел, гонителят на последователите на ГосподИсус, сега наистина служеше на Бога и беше апостол, изпратен от ИсусХристос. Какъв контраст представляват тези уводни стихове с предишния му живот, в който е вършил „много неща против името на Исус от Назарет. Това и аз направих“ (Деяния 26:9–10).
Йоан, в глава 3 от своето Евангелие и на други места, представя вечния живот като настоящо притежание. Павел тук представя вечния живот като абсолютно сигурна Божия цел, чиято пълнота все още предстои да влезем. Той подчертава колко сигурно е Божието обещание. Бог не може да лъже, това би било противоречие на Неговата природа като светлина. Надеждата в Писанието е за нещо бъдещо; никога не е съмнителна или за съмнение: можем да разчитаме на Бог да спази Словото Си.
Получателят на писмото, Тит, беше доверен помощник на Павел. Той е наречен „истински син в нашата обща вяра“, което показва неговата зрялост, а също и че може да е познал Господа чрез Павел. Павел му желае милост заедно с благодат и мир. Тит щеше да се нуждае от Божията милост, защото задачата пред него беше сред труден народ. Ние също можем да се доверим на Бог да ни помогне!
