Думата към Авраам е: „Излез от страната си, от рода си и от бащиния си дом.“ На Авраам не е казано да остане в град Ур и да се справя с човешката нечестие, или да се опитва да подобри социалното му състояние, или да реформира домашните му обичаи, или да се опитва да го направи по-добър и по-светъл свят. Той е призован да излезе от него във всяка форма. Той трябва да напусне политическия свят: „страната си“; социалния свят: „рода си“ и семейния свят: „бащиния си дом.“
Призивът днес не е по-малко определен. Светът около нас е свят, който има форма на благочестие без сила, свят на покварено християнство; и същото послание до евреите, което ни казва, че сме участници в небесното призвание (3:1), ни призовава да се отделим от неговата поквара. Трябва да „излезем при [Исус] извън стана и да понесем позора, който Той понесе“ (13:13). Не става въпрос за това да презираме правителството; то все още е Божие назначение. Нито можем да пренебрегваме семейните връзки; те са наредени от Бога. Нито трябва да престанем да бъдем учтиви, добри и да правим добро на всички хора, когато имаме възможност. Но, като вярващи, ние сме призовани да не участваме в политическите дейности на света, в социалния кръг и в цялата сфера, в която необърнатите членове на нашите семейства намират удоволствието си без Бога. Не ни е поискано да реформираме света или да се стремим да подобрим неговото състояние, а да излезем от него. Думата все още е: „Излезте отсред тях и се отделете, казва Господ“ (2 Кор. 6:17).
