Верните сред Израел, които се идентифицираха с Давид като Божи избран цар, непрекъснато нарастваха на брой. Терминът „Давидовите силни мъже“ се отнася до тези верни. Можем да приложим този термин към всички истински вярващи, които се идентифицират с Господ Исус Христос, минали или настоящи. Те правят това въпреки отхвърлянето Му от света, почитайки Го като Господ. Терминът „силен мъж“ превежда еврейската дума gibbor, силен мъж, която понякога се отнася до Господ Исус в Неговата човечност или божественост (срв. Исая 9:6).
По времето, когато Саул го преследваше, все по-голям брой верни мъже публично се идентифицираха с Давид, въпреки че рискуваха гнева на Саул. Въпреки това, след смъртта на Саул, за Давид започна нова фаза, тъй като няколко племена изпратиха делегации в Хеврон в Юда. Силни мъже на храброст, посочени по име, дойдоха да го направят цар (1 Лет. 12:30–31). Интересно е, че за синовете на Исахар се казва, че те разбираха „времената, за да знаят какво трябва да прави Израел“ (ст. 32). Хората от това племе разпознаваха времената, бяха готови да действат, давайки добър пример за другите да следват.
Това е, което Господ очаква от всички вярващи, а именно да действат според това, което Той ни показва в Своето Слово. Същият пасаж споменава, че „всичките им братя бяха под тяхно командване“ (ст. 32). Това показва единство в действие, свързано с тяхното разбиране на времената. Всички започнаха с перфектно сърце, готови да почетат Давид като цар над целия Израел (ст. 38); това беше последвано от общение, „ядене и пиене“ (ст. 39) от това, което „техните братя бяха приготвили за тях“; и резултатът беше „радост в Израел“ (ст. 40).
