Един неназован Божий човек изрече тържествените думи от 1 Царе 2:30 на първосвещеника Илий. Причината беше, че синовете му, Офни и Финеес, бяха силно опозорили Бога в своите свещенически отговорности. Илий знаеше за техните публични грехове, но никога не ги спря. В резултат на това хората започнаха да презират Божиите права и по-късно поискаха цар според желанията си. Бог им даде Саул, който многократно се проваляше и не се подчиняваше на Божиите наставления. Пророк Самуил му каза, че Бог ще отнеме царското му положение и ще го даде на някой друг.
Това ни води до Давид, царя според Божието сърце. Давид не само притежаваше специални качества, но и насърчаваше другите да развиват подобни черти, за да почитат Господа. Давид беше научил уроци в Божието училище и Бог го използваше, за да учи и изгражда другите по същия начин. Тук идват „храбрите мъже“ на Давид. Те бяха преминали през предизвикателно обучение и формиране с Давид, за да научат и развият специални способности за война. Това бяха храбрите (силни, могъщи) мъже, които бяха „с Давид“ (2 Царе 23:8–9).
Името на техния началник, Йошев-Вашевет, означава „седящ на седалището“ и показва лидерство и контрол. Той се би срещу 800 мъже, които бяха убити от него при един случай. Невероятно! Ние нямаме такива качества, нито водим такава физическа война; но Господ желае да ни има в Своята армия, готови за Него в духовна война, под Негово ръководство, защото Той е истинският „Началник сред капитаните“, Който ръководи всичко.
