26 А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди към пладне, в пътя който слязва от Ерусалим в град Газа: той е пуст. 27 И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони; 28 и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая. 29 А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница. 30 И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумяваш ли това което четеш? 31 А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави някой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него. 32 А мястото на писанието което прочиташе беше това: "Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си. 33 В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята." 34 И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго някого? 35 А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса. 36 И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя? 37 И Филип рече: Ако вярваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вярвам че Исус Христос е Син Божий. 38 И заповяда де се спре колесницата; и слязоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го. 39 А когато излязоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го видя вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен.
26 И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради себе си; и людете на вожда който ще дойде ще погубят града и светилището; и свършъкът му ще дойде с потоп; и до свършъка на бранта има определени погинвания.
7 Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си. 8 чрез угнетение и съдба биде грабнат; А за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите: Заради престъплението на людете ми биде уязвен.
Днешният стих премества читателя от сцените на съда на Месия пред хора към Неговата смърт на кръста. Четейки думите на горния текст, почти трябва да си напомним, че това е пророчество; предсказателната сила на неговите описания и декларации е толкова точна, сякаш четем тези сцени директно от самите Евангелия.
Исая вижда Христос, бързан от арест и фалшив съд до мястото на екзекуция: Той е бил „взет от затвор и от съд“. И тогава четем: „кой ще обяви Неговото поколение?“ Това се отнася, човешки казано, до Неговата преждевременна смърт. Това може да се види във фразата, която следва: „Защото Той беше отсечен от земята на живите.“ Христос щеше да бъде „отсечен“; това е добре известен термин, описващ Неговата смърт, както може да се види и в Даниил 9:26. „Земята на живите“ е нашият настоящ живот в този свят (Пс. 142:5); Месия щеше да бъде отсечен от нея. Дадена ни е причината за този шокиращ обрат на събитията: „заради престъпленията на Моя народ Той беше поразен.“ Не беше за Неговите грехове, защото Той беше безгрешният, а за греховете на Неговия народ. Благословен Господ!
Векове след Исая, един мъж от Етиопия, високопоставен евнух, посещаваше Йерусалим, за да се поклони в храма (Деяния 8:26–39). Той беше прозелит на юдаизма, но като чужденец и евнух, той беше аутсайдер. Той четеше Исая 53:7–8, докато яздеше в колесницата си, когато един евангелист се приближи до него и, „започвайки от това Писание, му проповядва Исус.“ Аутсайдерът беше един от „Моя народ“, за когото Месия беше отсечен и поразен. Той „продължи пътя си, радвайки се.“
