Вторият случай на израза „едно нещо“ се среща в историята за слепородения човек, който прогледна. Въпреки че беше ясно, че Господ Исус го беше изцелил по чудо, фарисеите не искаха да повярват на истината. Техните повтарящи се въпроси изразяваха неверието в сърцата им. След две интервюта със самия човек, между които беше вмъкнато трето с родителите му, те в крайна сметка го отлъчиха от синагогата! Те отрекоха свръхестествената сила на Господа, дискредитираха свидетелството на слепия човек, замениха Божията истина с лъжа и тълкуваха доказателствата според мироглед, основан на фалшиви предположения. Звучи ли ви познато? Това е така, защото няма нищо ново под слънцето и виждаме същото сляпо разсъждение от еволюционистите и тези, които отричат Божието съществуване в наши дни.
На този ранен етап от пътуването си във вярата, слепият човек нямаше отговори на всички въпроси на фарисеите. Но той не влезе в дебат или спор с тях. Неговото свидетелство говореше само за себе си! Имаше само едно нещо, което знаеше в този момент: че макар да беше сляп от раждане, Господ Исус му беше дал чудото на зрението.
Забележете, че той каза: „Едно нещо знам“ – не едно нещо, което „мисля“ или „чувствам“. Нямаше никакво съмнение. Промяната в живота му беше очевидна! Чувствата идват и си отиват; те са ненадеждни; те се променят; но Божието Слово живее и пребъдва завинаги. То е сигурно, надеждно и непроменимо! Можем да почиваме в увереността на Божието Слово, както за спасение, така и за Неговата настояща грижа в живота ни. „Защото зная Кому съм повярвал и съм убеден, че Той е силен да опази онова, което съм Му поверил, до онзи Ден“ (2 Тим. 1:12).
