Не може да има истинско или правилно освещение, докато човек не е наясно с греха. Докато не знам за моето съвършено приемане и не съм напълно уверен в спасението, чрез отстраняването на целия грях, аз смесвам състоянието си с положението си. Святата природа е там, но не може да има правилно освещение, докато не видя, че Христос не само е понесъл греховете ми до определен ден, но че всичките ми грехове са изчезнали и освен това имам съвършено приемане в Христос.
Има три неща: мир относно греховете; настояща благодат; и бъдеща слава (Рим. 5:1–2). Не просто никакво осъждане, както в Христос Исус – целият грях е бил премахнат – но положение – ново място в Самия Христос – е наше. Всичко, що се отнася до първия Адам, беше уредено на кръста, и аз имам ново място в Христос; аз съм призован да ходя сега, както Христос ходеше, но трябва да бъда преобразен в Божия Син в слава. Аз трябва да ходя, както Христос ходеше, а не да бъда, както Христос беше. Той беше без грях в Себе Си, но ние имаме грях в себе си; въпреки това, грехът в нашето ходене никога не трябва да бъде допускан.
Не само греховете ми са премахнати, но виждам Човек, отишъл в слава; и сега, не само не бих съгрешил, но искам да бъда като този Христос в слава – аз се стремя към целта (2 Кор. 3:18). Аз виждам Христос в слава чрез вяра сега; знам, че ще бъда като Него по-късно, и искам да бъда колкото се може по-подобен на Него, дори сега. Това е като светлина в края на тунела: колкото по-близо се доближавам, толкова по-ярка е светлината. Виждам, че плътта в мен никога не се променя, само изглежда все по-лоша и по-лоша; но ако окото ми е фиксирано и умът ми е зает и изпълнен с Христос, аз ще ставам все по-подобен на Него с всяка стъпка, променян „в същия образ от слава в слава“.
