Посланието до евреите, което означава „пътници“, не споменава писател, въпреки че писателят вероятно е бил Павел. То започва с Бога и показва, че откровението на Новия завет е съвместимо с, но и в голям контраст с това на Стария завет. Наистина, пророчествата, типовете и типичните личности се виждат да намират своето чудно изпълнение в Бога, Който сега говори от небето в лицето на Своя Син, Създателя и Поддържателя на всички неща. Неговото вечно Божество и Неговата истинска човечност са ясно и внимателно заявени. Той превъзхожда всяко частично старозаветно откровение на Божия ум.
Великото дело на изкуплението на Господа се вижда в неговата вечна стойност пред Бога. Той е видян като влязъл в самото небе, установявайки небесно и вечно наследство за всеки изкупен човек – контраст на земната надежда на Израел. Той е Великият Първосвещеник, преминал през небесата, чрез Когото ние се приближаваме и се покланяме на Бога, и Който поддържа и съчувства на Своите светии във всичките им настоящи нужди.
Така вярващият е видян като на земята, но притежаващ небесна надежда. Той е в истински смисъл пътник през враждебен свят. Всяка религия от земен характер – дори юдаизмът, преди това установен от Бога – се разглежда като „лагер“, враждебен на славата на това небесно откровение. Тогава вярващият е призован да излезе при Господ Исус „извън лагера“ (Евреи 13:13).
Евреи е скъпоценна книга заради ясните си разграничителни линии относно вярата, ходенето и поклонението на християнина.
