Зависимостите винаги лъжат. Притчи 23 рисува картината на някой, който се събужда след пияна нощ. Въпреки че физически се чувства ужасно, той възнамерява да „потърси още едно питие“. Вярно е, че има краткотрайно удоволствие в греха (Евр. 11:25); но като съблазнителната жена в Притчи 7, зависимостите никога не разкриват личната цена, която налагат по-късно. „Тя е съборила много ранени и всички, които са били убити от нея, са били силни мъже“ (ст. 26). Наистина, мнозина, които някога са били духовно здрави, са били преодолени от зависимости.
Затова е уместно да отговаряме на пристрастяващите изкушения с библейска истина, „покорявайки всяка мисъл на послушанието на Христос“ (2 Кор. 10:5). Можем да кажем: „Да, това може да донесе краткотрайно удовлетворение, но ще бъде последвано от срам, вина и духовна вреда!“ Истината е следната: докосването на огнени въглени винаги изгаря (Прит. 6:27–28); сеенето в плътта винаги произвежда реколта от тление (Гал. 6:8); и играта с вятъра винаги носи ураган (Ос. 8:7).
Бог ще отвори „път за избавление“ за нас, когато сме изкушени (1 Кор. 10:13), но това може да изисква промяна в ежедневните ни рутини. Апостол Павел говори за покоряване на тялото си (1 Кор. 9:27) – буквален превод би бил нещо като „удряне под окото“ – за да избегне дисквалифициране от службата на Господа. Освен това, в повечето случаи, зависимостта трябва да бъде заменена с друго поведение. Само силата на волята не е достатъчна, както разкрива борбата в Римляни 7. Нуждаем се от Божия Дух, Божието Слово и благочестиви дейности, за да изпълним сърцата си, ако искаме да преодолеем пристрастяващите поведения от миналото.
