Петър означава „камък“. Подобно на Яков, 1 Петрово е адресирано до еврейски вярващи, които са били разпръснати в Мала Азия, но не като свързани с юдаизма. По-скоро те са били отделени от юдаизма. Те са страдали и са били чужденци и поклонници в повече от един смисъл. В много по-висш смисъл, отколкото някога е било вярно за нацията Израел, те са били народ, който не е бил броен сред нациите. Техният избор е бил вечен избор от Бога; освещение или „отделяне“ от Духа, а не от просто формални наредби, както в Стария Завет; и наследство, запазено на небето. Тези благословения са били, защото Христос е възкресен и е отдясно на Бога.
Тяхното страдание е било просто необходимото наказание от управляващата ръка на Отца. Той управлява мъдро сред Своите деца за тяхно добро с оглед на вечността. От друга страна, тяхното страдание би проявило жалкия край на тези, които не се покоряват на евангелието.
Линията на истината, дадена в 1 Петрово, е ясно тази на царството, а не на тялото Христово, Църквата, защото на Петър са били дадени ключовете на небесното царство. Наистина, в Петър лично се виждат ефективните действия на управлението на Отца. Скъпоценно е да го видим милостиво и мощно използван от Бога след толкова тъжен провал в отричането на Господа по време на разпятието на Господа. Тази книга е лесна за разбиране, енергична и вълнуваща, произвеждаща здравословен страх от Бога. Тя притиска всяка упражнена съвест да ходи в подчинение на сърцето на Господа.
