16 От това познаваме любовта, че той живота си положи за нас; и ние сме длъжни да положим нашия живот за братята. 17 Но който има световните добрини, и гледа брата си че има нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любовта Божия? 18 чадца мои, да не любим със дума, нито с език, но с дело и с истина.
3 Да не правите нищо от съперничество или от тщеславие, но по смиреномъдрие всеки един да има другиго по-горен от себе си. 4 Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите.
5 Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса; 6 който в образ Божий като бе не го помисли похищение да е равен Богу, 7 но обезслави себе си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците; 8 и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст. 9 За това и Бог го превъзвиши, и подари му име което е над всяко друго име; 10 така щото на Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните, 11 и всеки език да изповяда че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
По време на посещение в Латинска Америка срещнахме двойка, която заедно със сина си служеше на Господа в болниците в столицата. Те разпространяваха евангелска литература в много части на болницата, дори в много опасната зона, където се лекуваха пациенти с COVID-19. Имаха огромни възможности да служат по физически и духовен начин на тези, които буквално бяха в последните дни от живота си, а когато мнозина починаха, те помагаха при премахването на телата. Тази служба им даде много възможности да проповядват евангелието на тези умиращи пациенти, както и на персонала, който се възхищаваше на тяхната служба. По Божия воля синът, млад мъж на двадесет години, беше прибран у дома при Него – този млад мъж беше сияйно свидетелство. Родителите продължават да служат на Господа, служейки на другите, както на вярващи, така и на невярващи.
Колко малко разбираме и практикуваме полагането на живота си за братята! Често четем Филипяни 2:5–11, което представя Господа като наш съвършен пример; обаче понякога пропускаме предишните стихове: „Нека нищо не става от партизанство или от суетна слава, но със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си. Нека всеки от вас гледа не само на своите си интереси, но и на интересите на другите“ (ст. 3–4).
Практикуваме ли това в брачните си отношения? Правим ли това в събранието, като отстъпваме, почитаме, подчиняваме се и ценим другите? Знаем много стихове наизуст, но знаем ли ги в сърцето си? Нека обичаме на дело и в истина!
