1 А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрял Лазар когото възкреси от мъртвите. 2 И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седяха с него наедно на трапезата. 3 Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото. 4 Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва: 5 Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите? 6 А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея. 7 Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала. 8 Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате. 9 И резумеха голямо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите. 10 А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара, 11 защото мнозина от Юдеите за него отиваха и вярваха в Исуса. 12 На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, 13 взеха вейки финикови та излязоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев! 14 А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: 15 "Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично." 16 Но това учениците му изпървом не разумяха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха. 17 А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше. 18 За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо. 19 А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него. 20 И между тези, които възлязваха да се поклонят в праздникът имаше и някои Елини. 21 И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса. 22 Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пък и Филип казват на Исуса. 23 А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески. 24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси. 25 Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свят за вечен живот ще го упази. 26 Ако слугува някой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми. 27 Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час. 28 Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя. 29 А народът, които стояха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума. 30 Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас. 31 Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън. 32 И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си. 33 А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре. 34 Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син человечески трябва да бъде въздигнат? Кой е този Син человечески? 35 И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива. 36 Докле имате виделината вярвайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тях. 37 Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тях, не вярваха в него; 38 за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: "Господи, кой повярва на нашето проповядване? и мишцата Господня кому се откри?" 39 За това не можаха да вярват, защото пак Исая рече: 40 "Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля." 41 Това рече Исая когато видя славата негова и говори за него. 42 Но пак и от князовете мнозина повярваха в него; но поради Фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от съборището: 43 защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия. 44 А Исус възгласи и рече: Който вярва в мене не вярва в мене, но в тогози който ме е проводил. 45 И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил. 46 Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който вярва в мене. 47 И ако чуе някой моите думи и не повярва, аз няма да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48 Който се отмята от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден. 49 Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря. 50 И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.
41 Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща; 42 но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.
Йоан 11:5 · Йоан 12 · Лука 10:41–42 · BG1871
Следващият случай на нашата фраза „едно нещо“ се намира в добре позната история за Марта. За нейна чест, Марта посрещна Исус в дома си (срв. Откр. 3:20), но по време на Неговото посещение тя се разсея с всичките си приготовления. Тя беше раздразнена, че сестра ѝ Мария не помага, а седеше в краката на Исус, слушайки Неговото слово. Забележително е, че всеки път, когато срещаме Мария, тя е в краката на Исус: в този пасаж я виждаме да чака в краката на Исус, когато Лазар умря, я виждаме да плаче в краката на Исус, и накрая я виждаме да се покланя в краката на Исус, когато ги помаза с миро.
Господ трябваше нежно да укори Марта за негативното ѝ отношение. За да бъдем ясни, самата ѝ служба не беше погрешна. Тя просто не беше подредила приоритетите си правилно. Сядането предхожда служенето! Докато Марта ставаше все по-разтревожена, притеснена и обезпокоена от списъците си и недовършената работа, Мария беше избрала едното нещо, което беше необходимо: общение с ГосподИсус. Общението е дори по-важно от служенето и трябва да бъде на първо място. В този правилен ред то всъщност информира нашето служене за Господа. В ежедневните взаимоотношения ние имаме общение, като прекарваме време заедно и говорим за нещата, които са важни за нас. Същото е и в нашето отношение с Господа! Той ни говори чрез Библията, а ние Му говорим чрез молитва.
Марта сгреши този път, но по-късно, в Йоан 12, я виждаме да служи в правилния контекст. Също така е прекрасно да видим в Йоан 11:5, че Исус обичаше Марта и сестра ѝ. Въпреки че имаше разлика в Неговото одобрение в първия случай, нямаше разлика в Неговата любов към двете сестри. Неговата любов никога не се променя, дори когато се провалим!
