В предишния стих е писано, че при възкресението Месия ще „види Своето потомство“ (ст. 10). Темата за виждането сега продължава в днешния текст. Има различни преводи на този стих в опит да се разбере неговото значение. Какво всъщност вижда Месия в резултат на „труда на душата Си“? Преди това беше, че Той ще види „Своето потомство“, тези, които ще повярват в Него в резултат на Неговото дело. Гръцкият превод на Исая, този, който апостолите са използвали, когато са цитирали от Стария Завет, го предава по следния начин: „От труда на душата Си ще види светлина.“ И еврейските свитъци от Мъртво море потвърждават този превод, съдържащ: „Той ще види светлина.“ Това е пророчество относно възкресението на Месия – което е основният и продължаващ акцент на стихове 10 до 12. Той ще види Своето потомство и ще ги види в светлината на възкресенския живот; това ще бъде плодът на Неговите трудове.
Йехова сега нарича Своя страдащ Слуга „Моят праведен Слуга“. Той наистина ще „оправдае мнозина“. Буквално, Той ще „оправдае мнозинството“. Не всички хора са оправдани, а само тези, които чрез вяра са повярвали в Него: „Така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина“ (Евр. 9:28). Той беше „умилостивение“ за греховете на целия свят (1 Йоан 2:2), но беше носител на греха, заместник, само за „мнозинството“, тези, които вярват в Него. Неговото дело е достатъчно за всички, но ефективно само за тези, които вярват.
Нека размислим и медитираме върху тези факти. Повярвали ли сме в Христос? Ако е така, тогава сме оправдани от всичко и счетени за праведни пред Бога. В този Господен ден тогава, нека Му благодарим.
