Общението предхожда служението, както се вижда в историята на Марта (Лука 10:41–42), но това не означава, че служението не е важно. Има работа, която трябва да се свърши за Господа! „Бъдете твърди, непоколебими, винаги изобилстващи в Господното дело, знаейки, че трудът ви не е напразен в Господа“ (1 Кор. 15:58).
Днешният стих споменава забравянето на онези неща, които са зад нас. Всички имаме багаж в миналото си, независимо дали преди да сме били спасени, или в нашите провали като вярващи. Павел преследваше светиите, а Петър отрече Господа. Но знаехте ли, че Господ е забравлив в едно отношение? Питате: „Как може да бъде това? Как всезнаещ Бог може да бъде забравлив?“ Въпреки това е вярно! Евреи 8:12 казва, че „техните грехове и беззаконни дела Аз няма да си спомня вече.“ Ако Бог е забравил нашите минали грехове, тогава и ние трябва! Не позволявайте вината от миналото да бъде тежест, която ви пречи в служението ви за Господа.
Бог има работа за всеки от нас, независимо на колко години сме. Задачата на децата е да се подчиняват на родителите си в Господа, а съответната задача на родителите е да възпитават децата си в обучението и наставлението на Господа. Всички имаме задължение в евангелието и в нашите местни събрания. С напредването на възрастта ролята ни може да се промени, но все още има работа за вършене. Най-добрата работа на Халев е била свършена, след като е навършил 85 години! В служението на скинията задълженията на левитите са напредвали от носене на товари до повишена отговорност и накрая до ролята на надзор. Това обикновено е моделът и за нас.
Едно нещо правя – като Павел, нека служим на Господа с цялото си сърце и душа, с финалната линия пред нас.
