1 За това, ние сме длъжни да внимаваме повече на това което сме чули, да го не изгубим някога. 2 Защото, ако че реченото от ангелите слово стана твърдо, и всяко престъпление и непослушание получи праведна заплата, 3 то ние как щем избегна ако оставим в нерадение едно толкоз голямо спасение? което, като начна да се говори от Господа, потвърди се нам чрез тези които бяха го чули; 4 като свидетелствуваше наедно и Бог със знамения и чудеса, и с различни сили, и с раздавания на Духа Светаго, по волята си. 5 Защото не покори на ангелите бъдещата вселенна за която говорим; 6 но свидетелствува някой негде си и рече: "Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш? 7 Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце: 8 всичко си покорил под нозете му." А когато му покори всичко, не остави нищо непокорено нему; но сега не виждаме още да е всичко покорено нему. 9 А видим Исуса, който е направен малко нещо по-долен от ангелите, че за постраждането на смъртта е венчан със слава и чест, да би с Божията благодат вкусил смърт за всекиго человека. 10 Защото подобаваше на тогоз зарад когото е всичко, и чрез когото е всичко станало, като привожда в слава много синове, чрез страданията да направи съвършен началника на тяхното спасение. 11 Понеже и освещаващият и освещаемите всички са от едного; за която причина не се срамува да ги нарича братя, 12 защото казва: "Ще възвестя името ти на моите братя: всред църквата ще ти възпея славословие;" 13 и пак: "Аз ще имам надеждата си на него;" и пак: "Ето аз и децата които ми е дал Бог." 14 И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола, 15 и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот бяха подчинени на робство. 16 Защото известно че не прие да помага на ангелите, но прие да помага на семето Авраамово. 17 За това, трябваше да се уподоби по всичко на братята, да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да направи умилостивение за греховете на народа. 18 Понеже в това което пострада и сам изкушен биде може и на искушаемите да помогне.
1 За това, братие свети, участници на небесното звание, разумейте посланника и първосвещеника на нашето изповядване, Исуса Христа;
6 а Христос като син над своя си дом; на когото дом сме ние ако удържим до край твърдо дързновението и похвалата на надеждата.
Евреи 2 · Евреи 3:1 · Евреи 3:6 · BG1871
Има поне пет големи предупредителни пасажа в Книгата Евреи, в глави 2, 4, 6, 10 и 12. Преди това разгледахме пасажа в глава 2, който ни призовава да обърнем сериозно внимание на всяко учение за Христос, за да не се отклоним. Тук, в глава 4, призивът – който всъщност започва в средата на глава 3 – е предупреждение за твърдото сърце на непокорство.
След като представи страданията и славата на Христос в глава 2, Духът Божий говори за Него като за „Апостол и Първосвещеник на нашето изповедание“ (3:1) и Сина над Божия дом. Следва увещание: ние сме този дом, „ако твърдо държим увереността и радостта на надеждата до края“ (3:6). Като пример, израилтянските бащи не удържаха в пустинята, а вместо това се разбунтуваха срещу Бога. Те чуха Неговия глас и видяха Неговите дела, но закоравиха сърцата си. В резултат на това те не влязоха в Божията почивка, обещаната земя, а умряха в пустинята. Тяхното неверие им даде зли сърца, а измамата на греха доведе до закоравяване на сърцата (3:7–19). Въпреки че бяха чули Божието слово, то не им беше от полза, защото нямаха вяра (4:2).
За Божия народ днес остава бъдеща почивка (4:9), и затова Бог все още предупреждава срещу непокорство и неверие. Нека бъдем усърдни да влезем в Неговата почивка! Самото усърдие не ни дава никакво положение пред Бога, но нашият усърден отговор на Неговия глас ще разкрие реалността на нашата вяра. Въпреки че цялата Библия е жива и мощна, пронизваща душите ни (4:12), в този контекст конкретното „Божие слово“ е Неговият призив да следваме Христос, точно както Израел е трябвало да следва Моисей. Ще се покорим ли, или ще закоравим сърцата си?
