Когато се говори за кръвта като позната, за да бъде ценена, тя винаги изглежда включва, повече или по-малко отдалечено, идеята за изкупление. Сама по себе си тя е изкупление; дори това, чрез което единствено Бог може да бъде праведен, и все пак оправдател на грешника. И така, тя е това, което не само дава възможност на Бога да благославя, но и на грешника да се приближи за благословение.
И все пак кръвта има повече употреби и приложения във връзка с изкуплението, отколкото повечето хора осъзнават. Защото тя може да се разглежда като представена с цел да даде вечен живот на тези, които вярват, като сама по себе си умилостивение; като премахване на греха; като оправдание, прошка, близост, мир; като това, което единствено очиства съвестта на грешника или може да поддържа съвестта на светеца чиста; което е очистило човека на едно място, а одеждите на друго; което е изкупление, приближаване до най-святото, осигуряване и запазване на това място; нашата покупна цена, нашето освещение, доказателство за нашето избрание, нашата власт над Сатана, силата и мярката на нашето послушание към Бога; това, в което имаме общение един с друг, печатът на вечния завет и т.н. В толкова различни светлини Духът споменава кръвта!
Нека светиите, колкото и слаби да са, знаят Божията оценка за кръвта във всичките й разнообразни приложения и чрез Духа да се научат да приемат Божията оценка и да отхвърлят своята собствена.
Невежеството относно кръвта или безгрижието към нея е осъждението на света. Нека Светият Дух, който свидетелства с кръвта, ни разкрие това, което плът и кръв не могат, докато размишляваме върху тези неща!
