1 Защото законът, като имаше сянка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всяка година непрестанно. 2 Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове; 3 но в тези жертви бива всяка година възпоминание на греховете. 4 Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове. 5 За това когато влязваше в света, казва: "Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тяло. 6 Всесъжения и приношения за грях не ти са угодни. 7 Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже." 8 По-горе бе рекъл: "Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грях не си поискал, нито ти са угодни," (които се приносят според закона;) 9 тогаз рече: "Ето, ида да сторя волята ти, о Боже." Отнема първото да постанови второто. 10 С която воля сме осветени чрез приношението на тялото Исус Христово принесено един път. 11 И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове; 12 но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога 13 та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му. 14 Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите. 15 А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред: 16 "Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им," 17 прилага, "И греховете им и беззаконията им няма вече да помена." 18 А дето има прощение за тях няма вече приношение за грях. 19 И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова, 20 през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тяло измито в чиста вода: 23 нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща; 24 и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела; 25 да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава. 26 Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 но страшно някое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците. 28 Ако би някой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване: 29 за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта! 30 Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ." 31 Страшно е да падне някой в ръцете на Бога живаго. 32 Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голяма борба за страдания, 33 кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така. 34 Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот. 35 И тъй, не напущайте дързновението си, което има голямо въздаяние. 36 Защото ви трябва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието. 37 Защото още твърде малко време и "ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави." 38 "А праведният от вярата ще живее;" и "ако се дръпне някой назад, не ще да благоволи в него душата ми." 39 Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които вярват за спасение на душата.
1 А вярата е осъществуване на онези неща за които се надеем, и изявение на неща които не се виждат. 2 Защото чрез нея бидоха засвидетелствувани старовременните. 3 С вяра разумяваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. 4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствуван че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си още говори. 5 С вяра Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелствуван бе че е благоугодил Богу: 6 А без вяра не е възможно да угоди някой Богу; защото който прихожда при Бога трябва да повярва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят. 7 С вяра Ное, уведомен от Бога за неща които не бяха още видими, убоя се, и направи ковчег за спасение на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата която е от вярата. 8 С вяра послуша Авраам когато се призоваваше да излезе и отиде на мястото което имаше да вземе в наследие, и излезе без да знае де отхожда. 9 С вяра се засели в обещаната земя както на чужда, и живееше в шатри с Исаака и Якова, сънаследниците на истото обещание. 10 Защото очакваше града който има основания, и на който художник и създател е Бог. 11 С вяра и сама Сарра прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз който се обеща. 12 За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка който е по край морето и който не може да се преброи. 13 Всички тези във вяра умряха без да приемат обещанията, но от далеч ги видяха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповядаха че са странни и пришелци на земята. 14 Защото които така говорят показват че търсят отечество. 15 И ако помнеха онова от което бяха излезли намерили биха време да се върнат. 16 Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тях да се казва техен Бог; защото им приготви град. 17 С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва, и единородният си приносяше този който прие обещанията, 18 комуто беше се рекло: "В Исаака ще ти се наименува семе;" 19 като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад. 20 С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това което имаше да стане. 21 С вяра Яков като беше на умиране благослови всякого от синовете Иосифови, "и поклони се като се подпре на краят на тоягата си." 22 С вяра Иосиф на умиране предизвести за излязването на синовете Израилеви, и поръча за костите си. 23 С вяра, от как се роди Моисей, родителите му криха го три месеца защото видяха прекрасно детето; и не се убояха от царското повеление. 24 С вяра Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря, 25 и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, 26 като разсъди че поношението за Христа е по-голямо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. 27 С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпя като че гледаше Невидимаго. 28 С вяра направи пасхата и попръскването с кръвта, да ги не докачи този който погубваше първородните. 29 С вяра преминаха червеното море както по сухо, на което като се опитаха и Египтяните издавиха се. 30 С вяра паднаха стените Иерихонски след седмодневно около тях обикаляне. 31 С вяра Раав блудница не погина наедно с тези които се съпротивиха, като прие съгледателите с мир. 32 И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; 33 които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34 угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски. 35 Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други бяха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение. 36 Други пък претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; 37 с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умряха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; 38 (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята. 39 И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вяра, не получиха обещанието; 40 защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас.
11 И всяко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.
Евреи 10 · Евреи 11 · Евреи 12:11 · BG1871
В Евреи 10 разгледахме призива към вярващите да постоянстват във вярата, вместо да се отвръщат, въпреки страданията си. Глава 11 служи, за да покаже, че Бог винаги е укрепвал тези, които живеят чрез вяра. Тук, в глава 12, е дадено още едно увещание относно страданието: Бог го използва за наша дисциплина и обучение. Еврейските читатели бяха забравили, че наказанието от Господа е доказателство за Неговата любов към тях.
Страданието винаги предоставя възможност за духовен растеж. Бог не одобрява никаква несправедливост, която може да изглежда като причина за нашето страдание; въпреки това, Той е способен да изкупи нашите борби, наказвайки ни чрез тях за наша полза. Може да не се наслаждаваме на Неговата корекция в момента, но тя произвежда „мирния плод на правдата“ (12:11), ако сме готови да бъдем обучени от нея.
Тъй като е така, нека укрепим ръцете си! Нека изправим пътищата си! Каква полза има, ако ние или нашите братя се отклоним от нашите борби? Какво благословение има, ако куците крака станат по-зле? Атмосфера на слабост, горчивина или нечестие със сигурност би била неподходяща за тези, които са дошли на планината Сион, „града на живия Бог“ (ст. 22).
Предупрежденията в книгата Евреи имат за цел да разкрият всичко фалшиво и да укрепят всичко истинско. По подобен начин, заключителният призив на глава 12 увещава: „Внимавайте да не отхвърлите Този, Който говори“ (ст. 25). Тези, които са фалшиви, няма да избегнат Неговия съд; а ние, които сме истински, трябва да сме готови да се вслушаме в Неговия глас. Ние получаваме царство, което не може да бъде разклатено, и така живеем в атмосфера на благодат, докато служим на Бога с благоговение и страх от Бога.
