Бог ми казва: „Ти си праведен.“ С вяра виждам Исус да седи отдясно на величието във висините. Кога отиде там? „След като сам очисти греховете ни“ (Евр. 1:3). Тогава знам, че греховете ми са очистени пред Бога. Тук няма прогрес, няма такова нещо като приспособяване за небето. Трябва да има растеж в нас, ако останем тук – напредък в подобието на Христос – но в Писанието никога не е свързано с годност за небето. Христос е моето право. Има растеж, но никога не се третира като наша годност. Този разбойник беше годен за Рая веднага; той отиде там, така или иначе, същия ден. Предполагам, че беше годен за него, тъй като беше годен да бъде с Христос! Да предположим, че постигна целия напредък, който някога е постигал най-благословеният светец; можех ли да кажа, че бях годен така за Христос? Не дай Боже! И все пак съм годен. Смъртта за вярващия е просто, че той е приключил с всичко смъртно и греховно.
Евреите изпратиха войници да им счупят краката: колко малко си мислеха, че изпращат разбойника направо в небето, за да бъде първият спътник (разбира се, имаше старозаветни светци), който последва благословения Господ!
Би било добре за нас, ако бяхме толкова близо до Христос, колкото онзи беден разбойник. Когато завесата се раздра, цялото нещо се промени. Старият Завет беше декларация, че човек не може да отиде при Бога в светлината: Бог не излезе, а човек не можеше да влезе. Евангелието сега казва, че Бог излезе и човек може да влезе. Имаме „дръзновение да влезем в Светая Светих чрез кръвта на Исус“ (Евр. 10:19). Ако грехът е там, как мога да вляза в Светая Светих? Аз съм в Христос, а не в плътта. Нашите грехове Той понесе; ние сме умрели с Него и трябва да влезем в Светая Светих. Достъпът е свободен, завесата е раздрана; ние сме приети във Възлюбения!
