Когато отваряме страниците на книгата Откровение, научаваме, че има тройно благословение за тези, които четат, слушат и пазят тази книга. Всъщност книгата Откровение е поставена между благословения: тук в глава 1 стих 3 и в глава 22 стих 7: „Ето, ида скоро! Блажен онзи, който пази думите на пророчеството на тази книга.“ Всъщност има седем благословения, вплетени в цялата тази книга, които са много насърчителни за размисъл. Има благословения за нас сега (1:3), за тези по време на скръб (14:13; 16:15; 19:9), за тези по време на Хилядолетието (20:6) и за тези във вечното състояние (22:7, 14). Всичко това ни напомня, че нашият Бог е Благославящ, дори в книга, където има много съд!
Но нека се върнем за минута назад и да разгледаме по-дълбоко нашия стих и това тройно благословение. Първо, „блажен е онзи, който чете“. Тази дума означава да се чете на глас. Какво благословение е да четем и слушаме тази книга и всяка част от Божието Слово на глас! Павел каза на Тимотей: „Докато дойда, внимавай на четенето“ (1 Тим. 4:13). Тук имаме същата идея за публичното четене на Божието Слово. Никога не трябва да подценяваме значението на публичното четене на Божието Слово.
След това идва благословението от слушането на Словото, което само подчертава важността на това, което току-що казахме за публичното четене на Словото. Но четенето и слушането на Божието Слово не е достатъчно; трябва да има готовност да се пази Словото, да се внимава на него, да му се покорява и да се живее според него. Помислете за онези в книгата Неемия, които стояха с часове, слушайки Божието Слово, което се четеше на глас, с резултат, че то имаше истински ефект върху тях (Неем. 9:3). Нека това да е вярно за нас както насаме, така и на нашите публични събрания!
