Йоан адресира това до седемте църкви в Азия, които се намираха в днешна западна Турция. Това бяха действителни събрания, които съществуваха по онова време, но те също така са символични за условията, които могат да бъдат намерени в църквите днес. Трети начин да погледнем на тези седем църкви е да ги видим като пророческа история на църквата през времето.
Заедно, благодатта и мирът също така подчертават единството, което Бог вижда в църквата днес. Това единство се вижда в тези седем църкви: въпреки че те са седем отделни индивидуални събрания, те са свързани заедно в Христос.
Тази благодат и мир текат „от Този, Който е, и Който беше, и Който ще дойде.“ Това е Бог, източникът на всяко благословение (Яков 1:17; Еф. 1:3). Той е вечносъществуващият, Който винаги е същият и никога не се променя (Мал. 3:6). Тези благословения на благодат и мир също текат „от седемте Духа.“ Никога не трябва да си мислим, че има седем различни духа. Седем е числото на съвършенството, така че този израз подчертава пълнотата на Светия Дух (срв. Исая 11:2). Той е Духът на благодатта (Евр. 10:29), Който произвежда мир в живота на вярващите (Гал. 5:22).
Накрая виждаме, че тази благодат и мир текат от Господ Исус Христос. Изглежда, че Той е споменат последен, защото Йоан е на път да започне възхвалата на Господ Исус и ще носи тази тема през цялата книга! Той продължава да говори за Него като за верния свидетел, първородния от мъртвите и владетеля над земните царе. Нека сърцата ни се научат да възвеличават Господ Исус Христос, както ни е научено тук в началото на Откровението на Исус Христос.
