Благодатта носи спасение на всички, защото всички се нуждаят от него. Тя вече не е ограничена до евреите. Слънцето е изгряло далеч над еврейския хоризонт и е изляло своите благословени лъчи над „целия свят“, така че „всяко създание под небето“ да може да се наслаждава на светлината му.
Трябва да е очевидно за моя читател, че терминът „всички“ непременно включва и вас. Не би могло да бъде иначе. Ако не сте включени, то следва, че има някой, за когото Божията благодат не е донесла спасение, но Светият Дух изрично заявява, че тя носи спасение на всички. Това трябва да удовлетвори най-тревожната душа по въпроса, който толкова често се повдига: „Как да разбера, че спасението е предназначено за мен?“ Изключен ли е някой? Не е ли донесено спасение на всички? Не обхваща ли този термин всеки тревожен питащ? Безспорно! Декларацията на вдъхновения писател е, че „Божията благодат, която носи спасение, се е явила на всички човеци.“ Това е ясно като слънчев лъч.
Хората могат да отхвърлят това спасение – за съжаление, те го отхвърлят – но това никога не може да засегне въпроса за широкия аспект на тази благодат, която сияе с ненакърнен блясък в евангелието и носи пълно и безплатно спасение на всички. Тяхната вина в отхвърлянето му произтича от факта, че то е свободно предложено. Ако не можеха да го получат, къде щеше да бъде вината им, че го нямат? Къде е праведната присъда в наказването на хората за това, че не са получили това, което никога не е било предназначено за тях (срв. 2 Сол. 1:6–10)? Вярно е, че Бог е суверенен, но е също толкова вярно, че човек е отговорен. Призовани ли сме да примирим тези неща? Не, те вече са примирени, доколкото и двете са преподавани в Словото. Всичко, което трябва да направим, е да им повярваме.
