В Деяния 14 Павел и Варнава дойдоха в Листра и проповядваха Евангелието. Там в този град живееше човек, който никога не беше ходил, и Павел му донесе изцеление чрез силата на живия Бог. Незабавният отговор на хората обаче беше да почетат митологичните богове от гръцкия пантеон. Вярвайки, че Зевс и Хермес са сред тях, те едва бяха спрени да не принесат в жертва волове на Павел и Варнава (ст. 6–13). Какво място трябва да е била Листра, където фалшиви божества и идеологии управляваха ежедневните мисли на хората!
Но някъде в този регион живееше жена на име Лоида. Тя и дъщеря ѝ Евника бяха посветени не на боговете от митологията, а на Бога на Авраам. В тяхното семейство Свещените писания заемаха видно място; и без съмнение проповедта на Павел и Варнава предизвика отговор на вяра не само в тях, но и в сина на Евника, млад мъж на име Тимотей. И две или три години по-късно, когато Павел се върна, той откри, че Тимотей е бил добре утвърден в християнската вяра (2 Тим. 1:5, 3:15; Деяния 16:1–2).
В наши дни някои християни си поставят за цел да осъждат нарастващата безбожност на нашите градове, училища и работни места. Без съмнение има истина в казаното; но мислим ли, че християнският живот е по-труден сега, отколкото е бил в Листра през първи век? Заобиколени от лъжа, Лоида и Евника направиха дома си оазис на вяра. В такъв дом Тимотей процъфтяваше духовно, въпреки активното идолопоклонство на своите връстници. Като християнски родители, можем да се окуражим! И като християни в нашите градове, нека поддържаме приоритетите си в ред. Не е нужно да християнизираме град Листра, така да се каже, за да поддържаме своето свидетелство за Христос.
