Приношенията в Левит ни дават много храна за размисъл. Забелязваме, че първото споменато приношение е всеизгарянето, което е било изцяло за Бога – с изключение на кожата на телето, която е била за свещеника. Бог трябва да има Своя дял в Христовото дело на първо място.
Били са разрешени три вида приношения: първо, теле; второ, овца или коза; трето, гургулици или млади гълъби.
Както при телето и овцата, кръвта на птиците е трябвало да бъде изцедена отстрани на олтара. Кръвта е тази, която прави изкупление за душата (Лев. 17:11). Само Христовата кръв е наречена скъпоценна кръв, защото има вечна стойност (1 Пет. 1:19).
Птиците ни представят Христос като Този, Който слезе от небето (Йоан 6:38), и като небесния, Който излезе от Отца (16:28), вечния Син Божи.
Защо ще слезе? Той дойде да прослави Своя Отец като истинско всеизгаряне. Евангелието от Йоан ни показва Господа и Неговата жертва по този начин. Когато кръстът наближаваше, Той каза: „Сега душата Ми е смутена“, но както винаги в живота Си, Той добавя: „Отче, прослави името Си“ (12:27–28). Това беше Неговото желание, когато дойде на този свят.
В допълнение, Той дойде и за нас! „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (10:10). Ние бяхме мъртви в престъпления и грехове (Еф. 2:1). Той дойде да ни даде нов живот, вечен живот. Но за да направи това, подобно на птиците, принесени в жертва, Той трябваше да слезе и да предаде „Себе Си за нас, приношение и жертва на Бога за благоуханна миризма“ (Еф. 5:2). Скъпоценен Спасител!
