8 И биде слово Господне към него и рече: 9 Стани та иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах там на една вдовица жена да те храни. 10 И стана та отиде в Сарепта. И като отиде при портата на града, ето там една вдовица жена която събираше дърва; и викна към нея и рече: Донес ми, моля, малко вода в съсъд да пия. 11 И като отиде да донесе, викна след нея и рече: Донес ми, моля, уломък хляб в ръката си. 12 А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага; и, ето, събирам две дръвцета за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. 13 А Илия й рече: Не бой се: иди, направи както рече ти; но от него направи първо за мене един малък потребник та ми донес, и после направи за себе си и за сина си; 14 защото така говори Господ Бог Израилев: Делвата на брашното не ще да се изпраздни, нито кърчагът на елея ще оскудее, до деня в който Господ ще даде дъжд по лицето на земята. 15 И тя отиде та направи според Илиевото слово; и ядеше тя и той и домът й много дни: 16 делвата на брашното не се изпраздни, нито кърчагът на елея оскудя, според словото Господне което говори чрез Илия. 17 И след това разболя се синът на жената, на госпожата на дома; и болестта му бе силна много, щото не остана дихание в него. 18 И рече на Илия: Що имаш с мене, человече Божий? Да ли си дошел при мене да докараш на памет беззаконията ми, и да умориш сина ми? 19 А той й рече Дай ми сина си. И взе го от пазухата й та го изнесе на горницата дето седеше, и положи го на одъра си. 20 И извика към Господа и рече : Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата при която аз живея, да умориш сина й? 21 И простря се три пъти върх детето, и извика към Господа и рече: Господи Боже мой, нека се върне, моля се, душата на това дете в него. 22 И послуша Господ Илииния глас, та се върна душата на детето в него, и оживя. 23 И взе Илия детето та го сне от горницата в къщата, и даде го на майка му; и рече Илия: Виж, жив е син ти. 24 И рече жената на Илия: Сега познавам от това че си Божий человек, и словото Господне в устата ти е истина.
1 А една жена от жените на пророческите синове викаше към Елисея и казваше: Рабът ти мъж ми умря; и ти знаеш че рабът ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе двамата ми синове при себе си за раби. 2 И рече й Елисей: Що да ти направя? Кажи ми: що имаш в дома си? А тя рече: Рабинята ти няма нищо в дома освен една масленица с елей. 3 И рече: Иди, вземи назаем от вън съдове, от всичките си съседи съдове праздни: вземи на заем не малко. 4 Сетне влез та затвори вратата след себе си и след синовете си, и налей от елея в всичките онез съдове, и пълните тури на страна. 5 И тя си тръгна от него та затвори вратата след себе си и след синовете си; и те приближиха при нея съдовете, а тя наливаше. 6 И като се напълниха съдовете, рече на сина си: Донес ми и друг съд. А той рече: Няма друг съд. И престана елеят. 7 Тогаз дойде та обади на Божия человек. И той рече: Иди, продай елея та плати дълга си, и живей с остатъка, ти и чадата ти. 8 И един ден замина Елисей в Сунам, дето имаше една голяма жена; и тя го задържа та яде хляб. И колкото пъти заминваше, свръщаше там за да яде хляб. 9 И рече жената на мъжа си: Ето сега, познавам че той е свет Божий человек който всякога наминва у нас. 10 Да направим, моля, малка горничка на стената; и да турим там за него одър, и трапеза, и седалище, и светилник, за да свръща там когато дохожда при нас. 11 И един ден дойде там, и свърна в горницата та спа там. 12 И рече на Гиезия слугата си: Повикай тази Сунамка. И повика я; и тя застана пред него. 13 И рече му: Речи й сега: Ето, ти взе всички тези грижи за нас: що да ти направим? Имаш ли нещо да речеш на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между людете си. 14 И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар. 15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. 16 И Елисей рече: До година в това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господине мой, человече Божий, не лъжи рабинята си. 17 И жената зачна, и роди син до годината на онова време което й рече Елисей. 18 И когато порасна детето, излезе в един ден към баща си при жетварите. 19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той рече на момчето: Занес го при майка му. 20 И взе го та го занесе при майка му; и седе на колената й до пладне, и умря. 21 И възлезе та го тури да лежи на одъра на Божия человек, и затвори го, и излезе. 22 И повика мъжа си и рече: Проводи ми, моля, едното от момчетата и една от ослиците за да тичам при Божия человек, и да се върна. 23 А той рече: Защо отиваш ти днес при него? Не е нов месец, нито събота. А тя рече: Мир. 24 Тогаз оседла ослицата, и рече на раба си: Върви, и напредвай: не забавяй поради мене карането освен ако ти заповядам. 25 И тръгна та отиде при Божия человек в гората Кармил. И като я видя Божият человек от далеч, рече на Гиезия слугата си: Ето оная Сунамка! 26 Сега прочее, тичай да я посрещнеш и речи й; Добре ли си? Добре ли е мъжа ти? добре ли е детето? А тя рече: Добре. 27 А когато дойде при Божия человек в гората, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи за да я оттегли. Но человекът Божий рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; и Господ скри това от мене, и не ми яви. 28 А тя рече: Да ли исках син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? 29 Тогаз рече на Гиезия: Препаши чреслата си, и вземи тоягата ми в ръка та иди: ако срещнеш человек, да го не поздравиш, и ако те поздрави някой, да му не отговориш; и тури тоягата ми върх лицето на детето. 30 А майката на детето рече: Жив Господ и жива душата ти, не ща да те оставя. И стана та отиде след нея. 31 А Гиезий отиде преди тях, и тури тоягата върх лицето на детето; но ни глас нито слушаше. За това се върна да го посрещне, и му извести и рече: Не се събуди детето. 32 И когато влезе Елисей в дома, ето детето мъртво, положено на одъра му. 33 Влезе прочее та затвори вратата след тях си двамината, и помоли се Господу. 34 И възлезе та легна върх детето, и тури устата си върх устата му, и очите си върх очите му, и ръцете си върх ръцете му, и простря се върх него; и стопли се плътта на детето. 35 После се оттегли та ходеше в дома кога тук и кога там; и възлезе пак та се простре върх него; и детето кихна до седем пъти, и отвори детето очите си. 36 Тогаз викна Гиезия и рече: Повикай тази Сунамка. И повика я: и когато влезе при него рече й: Вземи сина си. 37 И тя влезе, и падна на нозете му та се поклони до земята и дигна сина си та излезе. 38 А Елисей се върна в Галгал; и имаше глад в земята; и синовете на пророците седяха пред него. И рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за синовете на пророците. 39 И излезе един на полето за да набере зеленище, и намери диво растение, и набра от него диви тиквички та напълни дрехите си; и като се върна сряза ги в котела на варивото, понеже не ги познаха. 40 После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат. 41 А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела. 42 И дойде един человек от Ваалеалиса та донесе на Божия человек хляб от начатките, двадесет ечимени хляба и пресни класове жито, в вретището си. И рече: Дай на людете да ядат. 43 И слугата му рече: Що? да туря ли това пред сто человеци? А той рече: Дай на людете да ядат; защото така говори Господ: Ще ядат, и остатък ще оставят. 44 Тогаз тури пред тях, та ядоха, и оставиха остатък според словото Господне.
1 В двадесет и третото лето на Иоаса Охозиевия син Юдиния цар, въцари се Иоахаз Ииуевът син над Израиля в Самария, и царува седемнадесет години. 2 И направи зло пред Господа, и последва греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши: не се отдалечи от тях. 3 И разпали се гневът Господен против Израиля, и предаде го в ръката на Азаила Сирийския цар, и в ръката на Венадада Азаиловия син, в всичките дни. 4 И помоли се Господу Иоахаз; и послуша го Господ, защото видя притеснението на Израиля, понеже Сирийският цар ги притесняваше. 5 (И даде Господ на Израиля избавител, та излязоха от под ръката на Сирийците; и населиха се Израилевите синова в обиталищата си както по-напред. 6 Но не се отдалечиха от греховете на дома на Иеровоама който направи Израиля да съгреши; в тях ходиха; и още стоеше Ашерата в Самария.) 7 И не остави на Иоахаза люде освен петдесет конници, и десет колесници, и десет тисящи пешци; защото ги погуби Сирийският цар, и направи ги като пръст стъпкана. 8 А останалите деяния на Иоахаза, и всичко що направи, и юначествата му, не са ли писани в Книгата на Летовниците на Израилевите Царе? 9 И заспа Иоахаз с отците си, и погребоха го в Самария; а въцари се вместо него Иоас син му. 10 В тридесет и седмото лето на Иоаса Юдиния цар въцари се Иоас Иоахазовът син над Израиля в Самария, и царува шестнадесет години. 11 И направи зло пред Господа: не се отдалечи от всичките грехове на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши: в тях ходи. 12 А останалите деяния на Иоаса, и всичко що направи, и юначествата му, как ратува против Амасия Юдиния цар, не са ли писани в Книгата на Летовниците на Израилевите Царе? 13 И заспа Иоас с отците си; а на престола му седна Иеровоам; и погребе се Иоас в Самария с Израилевите царе. 14 А Елисей се разболя от болестта си от която умря. И слезе при него Иоас Израилевия цар та плака над лицето му, и рече: Отче мой, отче мой, колесница Израилева, и конница негова! 15 И рече му Елисей: Вземи лък и стрели. И взе лък и спрели. 16 И рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И тури ръката си; и положи Елисей ръцете си върх ръцете на царя, 17 и рече: Отвори прозореца към изток. И отвори. И рече Елисей: Стреляй. И устрели. И рече: Стрелата на спасението Господне, и стрелата на спасението от Сирийците! и ще поразиш Сирийците в Афек доде ги свършиш. 18 И рече: Вземи стрелите. И взе ги. И рече на Израилевия цар: Удари на земята. И удари три пъти и престана. 19 И разгневи се на него человекът Божий, и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти: тогаз щеше да удариш Сирийците доде ги свършиш; но сега само три пъти ще поразиш Сирийците. 20 И умря Елисей, и погребоха го. А в следващето лето някакви Моавски пълкове направиха нападение на земята. 21 И като погребваха едного человека, ето, видяха пълк; и хвърлиха человека в гроба на Елисея; и като стигна человекът та досегна костите на Елисея, оживя и стана на нозете си. 22 И Азаил Сирийският цар притесняваше Израиля в всичките дни на Иоахаза. 23 Но Господ ги помилва, и пожали ги, и пригледна на тях заради завета си с Авраама, Исаака, и Якова; и не рачи да ги изтреби, и не ги отхвърли от лицето си до нине. 24 И умря Азаил Сирийският цар; и въцари се вместо него Венадад син му. 25 И взе пак Иоас Иоахазовът син от ръката на Венадада Азаиловия син градовете които Азаил беше взел от ръката на баща му Иоахаза в боя. Три пъти го порази Иоас, и взе пак Израилевите градове.
3 Царе 17:8–24 · 4 Царе 4 · 4 Царе 13 · BG1871
Когато Йоан използва този термин „първороден от мъртвите“, за да опише кой е Господ Исус, той не говори за Него като за първия, който е възкресен от мъртвите. В Стария Завет е имало такива, които са били възкресени от мъртвите, като сина на жената от Сарепта (3 Царе 17:8–24), или сина на сунамката (4 Царе 4), или дори човека, който докоснал костите на Елисей (4 Царе 13). В Новия Завет научаваме за дъщерята на Яир, сина на вдовицата от Наин и за Лазар – всички те са били възкресени от мъртвите.
Но тук, в нашия стих, научаваме, че нашият Господ е първородният от мъртвите. Тази дума носи мисълта за първи по ранг и достойнство, или положение. Тя не означава първороден във времето, а по превъзходство. Господ Исус заема най-високото място. Това ясно се вижда в един месиански псалм: „Аз ще Го направя Мой първороден, най-висок от земните царе“ (Пс. 89:27).
Следващото нещо, което четем относно Господ Исус, е, че Той е „владетелят над земните царе“. След като е възвишен над всичко, Той е Владетел над всички земни царе! Той е Господ на господарите и Цар на царете (Откр. 17:14). Това ще стане явно за всички в идния ден, когато Христос се завърне при Своето славно явяване (19:11–16). Господ Исус е и ще бъде видян като суверенния Цар на земята, както е пророкувано в целия Стар Завет (Пс. 2:6–8; Ер. 23:5; Зах. 9:9).
В стихове 4 и 5 Йоан е дал няколко причини да се покланяме на Господ Исус. Той е верният свидетел, първородният от мъртвите и владетелят на всички царе на земята. Нашият благословен Господ трябва да бъде почитан заради славата на Неговата Личност и славата на това, което е извършил!
