13 понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тях и излязох за в Македония. 14 Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всяко място чрез нас явява уханието на неговото познание. 15 Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват. 16 На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен?
4 Защото от голяма скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете голямата любов която имам към вас.
5 Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всякъде бяхме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове. 6 Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово; 7 и не тъкмо с неговото дохождане, но и с утешението, с което той беше се от вас утешил, като ни извести голямото ваше за нас желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвах.
Около година преди Павел да напише тези думи, той изпрати първото си писмо до коринтяните, за да коригира сериозни нарушения, които бяха останали без контрол сред тях. Той направи това за Божия слава и от любов към тях. Той беше нетърпелив да разбере тяхната реакция. Беше написал писмото със сълзи и го последва със страхове (2 Кор. 2:4; 7:5). Нека култивираме този дух в отношенията си един с друг. Той беше толкова нетърпелив, че изпрати Тит да ги посети и да докладва. Каква радост беше да го срещне в Македония и да научи, че в по-голямата си част коринтяните се бяха покаяли без злоба (2:13; 7:6–7).
Той оставя прекъсването на своето евангелско служение на Бога, благодарейки Му, че винаги го води него и неговите съпроповедници „в триумф в Христос“ и разпространява благоуханието на познанието за Христос чрез тях, където и да отидат (2:14). Заради това те бяха благоуханни с Христос за самия Бог (ст. 15), но за тези, които отхвърлиха смъртта на Спасителя като жертва за греховете си, благоуханието беше „от смърт за смърт“ – втората смърт (Откр. 21:8).
За щастие, имаше и такива, които повярваха в Христос като Този, Който умря и възкръсна за тяхното оправдание (Рим. 4:25). За тях благоуханието беше „от живот за живот“, защото Господ беше казал на Своите ученици: „защото Аз живея, и вие ще живеете“ (Йоан 14:19). Наистина, „заплатата на греха е смърт; но Божият дар е вечен живот в ХристосИсус, нашия Господ“ (Рим. 6:23).
