Прекрасно е, когато човешкото сърце наистина срещне Божието сърце. В момента, в който чрез благодат съм доведен до пълно ясно съзнание, че в мен няма нищо добро, аз намирам това; намирам съвършената благословена Божия любов, която ме е срещнала там, където съм, в Неговото присъствие.
На кръста виждате греха да среща Бога, Христос да е направен грях за нас, и природата на Бога прославена, много повече от просто премахване на греха. Докато Господ премахва греха, Той подготвя пътя за изпълнението на всички Божии съвети. На кръста намирам човека, направен грях в присъствието на Бога – също и Божествена Личност, разбира се. Има любов, която ме е срещнала в моите грехове, и сега има праведност в присъствието на Бога, нашият Предтеча е там (Евр. 6:20). Истината е там; но има и съвършената Божия любов, за да премахне греха. Тогава сърцето е свободно да се доверява на любовта безпрепятствено.
Помнете това, възлюбени приятели: Аз вече изобщо не съм свой; аз съм на съвсем ново място, място, в което съм доведен в съвършена любов, в божествена праведност, в присъствието на Самия Бог. Сега имаме сила, силата на Светия Дух. Християнинът е в този свят, за да покаже какво е Христос. Ако се наричате християни, вие сте Христово послание: не просто се казва, че трябва да бъдете, но вие сте. Той ви изпраща обратно в света, за да свидетелствате какво е Бог. Сега имате отговорност като християнин, а не като човек.
Всяка отговорност произтича от мястото, на което се намираме. Ако християнската отговорност се измерва като дете на Бога, нищо, което не подхожда на Христовата кръв, не подхожда и на вас. Христос ли е мотивът на всичко, което правите, и това в нещата от ежедневието? Защото не трябва да бъдете герои и героини. Христос ли е всичко и във всичко? „Затова бъдете подражатели на Бога като възлюбени деца.“ И ходете в любов, както и Христос ни е възлюбил и е предал Себе Си за нас (Еф. 5:1–2). Ходете като деца на Отца.
