Израел се беше сражавал срещу враговете си. В тази битка те имаха двойно ръководство: Девора, пророчица и съдия, беше обединила сили с мъж, Варак, с цел военни действия.
След като Бог им даде победа, тези двамата изпяха песен. В нея те оцениха, наред с други неща, как всяко от племената на Израел е отговорило на призива за битка. Ето два положителни, насърчаващи примера:
Завулон беше готов да се жертва за доброто на целия народ. Това племе беше „изложило живота си на смърт“. Ето колко много струваха за тях интересите на Бога! От човешка гледна точка победата в никакъв случай не беше гарантирана. Врагът беше абсолютно превъзхождащ по брой и оборудване. Тук да се разчита на победа – само вярата можеше да направи това.
Апостол Павел споменава двойка с подобни качества в Рим. Прискила и Акила бяха „рискували собствените си вратове за моя живот“ (Рим. 16:4). Очевидно те бяха спасили живота му в определена ситуация и бяха готови да пожертват собствения си живот за това.
Племето Нефталим се беше позиционирало в битката на израилтяните „на височините на бойното поле“. Това бяха открити места на бойното поле, където човек можеше да бъде добре видян и лесно атакуван. Но който можеше да заеме и задържи тези височини, беше доста по-близо до победата. Може би това не е задачата на всеки. Но дори днес има духовни позиции, които не трябва да се изоставят; библейски истини, които трябва да отстояваме на всяка цена.
Кой днес е готов да се отдаде за Божията истина, за благополучието на Неговия народ и за интересите на Господното дело, и да заеме твърда позиция?
