Бихме искали да разгледаме човека на име Тихик. Той е един от седемте братя, които са наречени „верни“ в Новия завет.
В нашия стих по-горе той е наречен „възлюбен брат“. Знаем, че всички сме еднакво обичани от Господа. Може би е наречен възлюбен, защото наистина е отразявал любовта на Христос към хората около него. Да правим и ние същото!
Павел също го нарича „събрат в робство“. Приемаме, че Тихик е знаел какво е да страдаш за свидетелството на Господа, заедно с апостола. Той е знаел какво е да поеме своя дял в страданието като „добър войник на Исус Христос“ (2 Тим. 2:3).
Четем също, че Тихик е бил верен служител. Не четем, че е имал големи дарби в преподаването на Библията или в проповядването на евангелието, но в каквото и да е било неговото служение за Господа, той е бил верен. Това е, от което се нуждаем днес! Братя и сестри, които са верни в работата си за Господа, независимо дали тази работа е публична или зад кулисите.
Виждаме както в Ефесяни 6, така и в Колосяни, че Павел е можел да му се довери да носи новини на светиите за това как са той и неговите съработници, а също и да донася новини за това как са те – проста, но необходима работа.
Забележете също, че Павел казва, че го изпраща, за да насърчи сърцата им. Днес има толкова много обезсърчение. Колко много се нуждаем от служението на насърчение! Да бъдем верни в нашия ден, както Тихик е бил в неговия ден, така че с какъвто и дар или служение да имаме от възнесения Христос (Еф. 4:8), да бъдем верни да го използваме за Негова слава и благословение на Неговите светии, докато Той дойде.
