1 Павел, с волята Божия апостол Исус Христов по обещанието на живота който е в Христа Исуса, 2 на Тимотея, възлюбленото чадо: Благодат, милост, мир от Бога Отца и Христа Исуса Господа нашего. 3 Благодаря Богу, комуто от прародители още служа с чиста съвест, че непрестанно те поменувам в молбите си ден и нощ, 4 и като помня сълзите ти желая да те видя за да се изпълня с радост; 5 понеже си докарвам на памет нелицемерната в тебе вяра, която изпърво обитаваше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а уверен съм че и в тебе. 6 По тази причина ти напомням да разпаляш Божието дарование което е в тебе от възлагането на моите ръце. 7 Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие. 8 И тъй, не се срамувай от свидетелството на Господа нашего, нито от мене неговия узник, но стани участник в злостраданията на евангелието по силата от Бога, 9 който е спасил нас и призвал със свето призвание, не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса, 10 а която се откри нине чрез явлението на Спаса нашего Исуса Христа, който унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието; 11 на което бидох поставен аз проповедник и апостол и учител на езичниците; 12 за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и уверен съм че е силен да упази залога мой до онзи ден. 13 Дръж примера на здравите думи които си чул от мене във вяра и любов която е в Христа Исуса. 14 Добрия залог упази чрез Духа Светаго който живее в нас. 15 Ти знаеш това, че всички които са в Азия отвърнаха се от мене, от които е Фигел и Ермоген. 16 Господ да даде милост на дома Онисифоров; защото много пъти ме упокои, и не се усрами от оковите ми, 17 но когато дойде в Рим потърси ме с по-голямо старание и намери ме. 18 Господ да му даде да намери милост пред Господа в онзи ден; а колко ми послужи в Ефес, ти знаеш твърде добре.
15 Ти знаеш това, че всички които са в Азия отвърнаха се от мене, от които е Фигел и Ермоген.
10 защото Димас ме остави, понеже възлюби сегашния свят, и отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация:
В Посланието до Тит намираме още едно споменаване на Тихик. Апостолът пише, че е обмислял да изпрати двама братя в Крит, за да освободят Тит, така че той да може да дойде да посети апостола. От писмото на Павел до Тит научаваме, че Крит не е било лесно място за служене на Господа (1:12–13). Но Тихик е бил брат, за когото апостол Павел е смятал, че може да служи на Господа там, защото е бил верен. Може ли ГосподИсус да ни се довери да Му служим дори на трудно място?
Последното споменаване на Тихик в Новия Завет е във 2 Тимотей. Когато пише това послание, апостолът е бил в затвора, скоро щял да загуби живота си. В глава 1 четем, че всички в Азия – провинцията, от която е бил Тихик(Деяния 20:4) – са изоставили апостола. Те не са изоставили християнството, но са се отклонили от учението и примера на апостола за живот според небесното призвание на Църквата (срв. Фил. 4:9). Сега в глава 4 четем по-нататъшни подробности за съработниците на Павел. Димас, бивш съработник, го е изоставил, защото е обикнал настоящия век (ст. 10). Кресцент и Тит са отишли в своите сфери на служение (ст. 10). Само Лука е бил с него в тези последни часове от живота му. След това той казва: „Тихик изпратих в Ефес.“ Тук откриваме, че Тихик е останал верен до края на живота на апостола. Едно от значенията на верен е „някой, на когото може да се разчита“, и тук виждаме, че Павел е можел да разчита на Тихик дори след като „всички, които са в Азия… се отвърнаха от мен“ (2 Тим. 1:15). Той е бил верен до края, дори в трудни времена.
Ами ти и аз? Ще бъдем ли верни до края, въпреки трудностите? Ще бъдем ли тези, на които ГосподИсус и нашите братя могат да разчитат в тези последни дни, преди Той да дойде? Нека бъде така за Негова слава!
