Племената на Манасия и Ефрем не изгониха всички ханаанци от територията на своето наследство. Но те казаха на Исус Навин, че са голям народ и се оплакаха, че отпуснатата им територия е твърде малка. Не попадаме ли често в същия капан? Нашият Бог и Отец ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места в Христос. Често се възползваме от много малко от богатите благословения, които Бог ни е дал. И все пак често се оплакваме, че не получаваме достатъчно, за да посрещнем нуждите си. Събранията са скучни, твърде сухи, не са актуални за моите нужди, казваме ние, сред други оплаквания. Нищо не получавам от тях! И отиваме другаде в търсене на по-зелени пасища!
Исус Навин каза на своите съплеменници да отидат в гората и да изсекат дърветата, разчиствайки земята за себе си. Те отговориха, че това все още няма да им е достатъчно, и се оплакаха, че ханаанците имат железни колесници, еквивалент на днешните танкове. Бог не възнамерява да бъдем хранени с лъжичка християни. Израел трябваше да се бори с врага и да разчита на Божията помощ. Давид по-късно написа: „Някои се уповават на колесници, а някои на коне; но ние ще помним името на Господа, нашия Бог. Те се поклониха и паднаха; но ние се изправихме и стоим изправени“ (Пс. 20:7–8).
Врагът има много тежести и грехове, за да възпрепятства нашия напредък и да ни ограби от благословенията, които Бог иска да ни даде (Евр. 12:1). Нека ги отхвърлим и да се хванем за вечния живот, към който сме призовани (1 Тим. 6:12)!
