Осем святи привилегии на Израел (4) – Даването на Закона

Израел беше нация и народ, който беше под Божия Закон. Той им беше даден от Бога чрез Моисей, който беше техен посредник, както и чрез ангелско посредничество (Гал. 3:19; Изх. 19–20; 34:1–9). Това беше привилегия, която само те имаха. Други нации имаха свои закони и национални конституции, но те бяха създадени от човека. Не така беше за Израел! Апостол Павел спомена тази привилегия по-рано в Посланието до Римляните, когато написа: „Какво тогава е предимството на юдея, или каква е ползата от обрязването? Много във всяко отношение! Главно защото на тях бяха поверени Божиите слова“ (Рим. 3:1–2). „Божиите слова“ бяха старозаветните Писания, и по-специално книгите на Моисей: Законът. Израел имаше предимство пред другите нации, тъй като имаше писмени, вдъхновени съобщения от живия Бог, една прекрасна привилегия. Тези слова им показваха как да управляват нацията си и да подреждат личния си живот.

Но тук се криеше проблемът: „плътският ум“, или плътта, „не е подчинен на Божия закон“ (8:7). Всъщност, една от целите на закона беше да покаже на човека, че е грешник (4:15; 5:20; 7:7, 13; Гал. 3:19–24). Израел беше „тестовият случай“, за да докаже това. Тяхната история разкриваше постоянно неподчинение на Божия закон. Праведността не можеше да дойде чрез закона (Рим. 10:4), а само чрез вяра в Божието осигуряване на благодат в Христос.

Това е важно да се разбере, защото някои учат, че сме под закона. Казва се: „Ние не сме под закона за оправдание, но сме за освещение.“ Обаче, ние сме умрели за закона и духовният плод идва не чрез закона или легализма, а чрез Божия Дух (6:14; 7:6; 2 Кор. 3:18). Нека винаги ценим това, което Христос – Който умря под проклятието на закона – е извършил за нас, които вярваме! Амин.