Ежедневната работа (1)

Ежедневната работа: досада ли е или благословение? Преди всичко е благословение, защото Бог я е дал на човека.

Не е много това, което ние като човечество сме успели да запазим от прекрасното първо време в Едемската градина – времето, когато Адам и жена му Ева все още бяха невинни пред Бога. Тяхната връзка като мъж и жена е едно от малкото неща, които останаха с тях и с нас, а именно бракът, който е дар от Създателя. Работата е друго нещо, което остана с тях и с нас, дори след като извършиха първородния грях на неподчинение срещу Създателя.

„Потта на лицето ти“ се споменава само когато първата двойка послуша гласа на змията и съгреши срещу Бога. Първоначалната мисъл на Бога за нас, хората, не беше досадна работа, нито стрес, нито безсмислена рутина. Тя беше конструктивна, творческа дейност, да бъдеш активен в „градина на наслада, място на красота“ – което е значението на „Едем“.

Забележително е също, че разказът за сътворението вече споменава двата основни вида работа, които все още познаваме и практикуваме днес: физически труд, защото човек трябваше да обработва и поддържа тази градина, и интелектуален труд, когато Адам беше помолен да намери име за всяко животно според вида му. Независимо в коя от тези две категории попада нашето ежедневно занимание, ние сме в хармония с Божията воля с всяка честна работа, която вършим с отдаденост.

Дори ако понякога наистина ядем хляба си с потта на челото си, както Бог каза в Своето съдебно известие към Адам, ние все пак с благодарност отбелязваме, че е благословение от Бога, когато имаме работа и заетост.