Обещаното потомство, Наследникът на света и настоящият обект на надежда
Глава 18 отново е ново разкриване на Божиите пътища, тук особено във връзка с потомството, вече по общ начин, като част от Божията цел то да бъде Авраамово потомство според благодатта и обещанието, когато Той нямаше надежда, а не според плътта, но сега конкретно разкрито като настоящо нещо за Авраам. Това обещано потомство тук е основният обект, който се има предвид, и настоящият непосредствен обект на надежда. Това е така до края на глава 21. Но аз разбирам, че тук Той е видян като наследник на света и съдия; докато личната връзка на Авраам с Бога е по благодат, чрез обещание, където той не е видян; и дотолкова има основата на вярата и, символично, християнска позиция. Оттук, познавайки Самия Бог (не само Неговите дарове), Авраам се издига по-високо, отколкото в глава 15, и вместо да иска дарове за себе си, се застъпва за другите. Всичко е резултат от познаването на дара на наследника. След глава 22 идват правилните фигури на църквата, все още неразкрити, защото потомството е възкресено: тук обаче получаваме велики индивидуални принципи.
Посетителите на Авраам; укорът на неверието
Авраам е свикнал с божественото присъствие и бързо го усеща; и въпреки че не казва нищо, отнасящо се до божествената слава, докато Господ не благоволи да се разкрие, все пак от самото начало той действа с инстинктивно уважение, което е напълно прието от Този, Който е дошъл. В стих 3 Авраам се обръща към Един, но говори в своето гостоприемство към всички, и на това всички те отговарят и питат за Сара; но в стих 10 отново е индивидуално, ефективното обещание на Господа. В укора на неверието на Сара Йехова се разкрива. Той съди плътта и нейното неверие, както обещава. Авраам придружава тримата по пътя им; двама продължават, а Авраам остава сам с Йехова. В това отношение това е прекрасна сцена на свято съзнание и същевременно почтително очакване на Божието благоволение. Дадено е непосредственото обещание за пристигането на потомството. Авраам се радва на най-интимно общение с Йехова, Който му разкрива Своите съвети като на Свой приятел. Застъпничеството е плод на това откровение (сравни Исая 6). Съдът пада върху света; и докато Авраам, на върха на планината, общува с Бога за съда, който трябваше да падне върху света долу, където той не беше, Лот, който беше заел мястото си в него, е спасен като през огън. Праведността, която ходи със света, се поставя в позицията на съдия и е едновременно безполезна и непоносима. Авраам избягва всякакъв съд и го вижда от високо. Лот е спасен от съда, който пада върху света, в който се е намирал. Мястото, където Авраам се е наслаждавал на Бога, е за него място на безплодие и страх: той е принуден да търси убежище там накрая, защото се страхува да бъде където и да е другаде.
Общение и застъпничество; търпението и съвършенството на съда с Бога
Като цяло, Авраам тук има характера на общение с Бога, което вярата, без виждане, дава — не чрез обитаващ Свети Дух, без съмнение, според привилегията на светиите сега (това беше запазено за времето на по-пълно благословение, когато Главата на църквата трябваше да бъде прославена), но в общия характер на благословението. Обещаното потомство е обявено като предстоящо, но все още не е доведено в света, тоест по пътя на проявена слава. Междувременно Авраам го знае и вярва. Тогава Бог го третира, както видяхме, като приятел и му казва не какво го засяга него самия, а света (с приятел говоря за това, което имам на сърцето си, не просто за моите дела с него); и тогава, тъй като е получил тези съобщения от Бога, така той се застъпва пред Бога — чужденец на мястото на обещанието, високо в общение с Него. И това е още повече мястото на светиите сега чрез Светия Дух: пълното съобщаване на ума и пътищата на Бога в словото и идването на Господа да ги вземе, така че това е сцената, в която те живеят чрез вяра, и основано на това идва застъпничеството. Авраам вече имаше обещанието за наследника за себе си; тук той е съдът на божественото знание за това, което засяга и света. Това го поставя на мястото на пълна благодат и така на застъпничество. Неговата вяра го свързва с ума и характера на Бога. Тя извежда, освен това, търпението и съвършенството на съда с Бога.
