Тук ни се дава мисълта, че всички ще бъдем грабнати заедно, за да посрещнем Господа. Може да кажа: „Има един толкова силен във вяра и добри дела, той със сигурност ще отиде пръв.“ Не; всяко различие изчезва в Христос; всичко изчезва в мисълта, че всички стигаме там заедно. Когато погледна назад и видя предаността на Павел, си мисля за любовта на Христос, Който ни взема всички заедно, за да бъдем с Него завинаги. За да няма разлика, всички еднакво трябва да бъдат съобразени с образа на Божия собствен Син.
Христовата любов почива съвършено върху Църквата, защото тя е Самият Той; Той не може да мрази собствената Си плът. Това, което е най-интимно в привързаността, е общо за всички нас. Ние отиваме да бъдем с Господа; не да се явим с Христос, колкото и благословено да е това, а да бъдем с Него. Това е специално благословение да бъдем с Христос, което е много по-добро от това да се явим с Него като участник в славата. Чудесна чест е да бъдем почетени с Него, но е по-добре да бъдем с Него; затова апостолът казва: „така винаги ще бъдем с Господа.“ Той е удовлетворен от това.
В Колосяни е: „Когато Христос, Който е нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава“; и Павел веднага го свързва с отговорност: „Затова умъртвете членовете си, които са на земята“ (Кол. 3:4–5). Но когато говори за това да бъдем с Господа, о, това няма да бъде свързано с никакъв растеж или напредък, който може да съм постигнал, а на общата основа на Христовата любов към Своите! Мога да погледна светиите и да кажа: „Ще бъдем с Него заедно.“
