Миналия месец разгледахме Анания, търсещия одобрение, и Анания, поемащия рискове. Този месец завършваме, като разглеждаме Анания, изкачващия се по стълбицата.
Анания: Религиозният катерач по стълбицата
Нашият последен Анания също беше евреин, набожен спазващ Закона и високоуважаван. През години на предана работа той се изкачи по еврейската религиозна стълбица и в крайна сметка стана техен първосвещеник (Деяния 23:2). Службата на първосвещеник беше създадена от самия Бог и в дните, когато Израел беше централен за Божиите отношения с човека, това беше привилегирована работа с огромна отговорност.
Но времената се променяха и Божиите отношения с човека се променяха. Неосъзнавайки тези промени, Анания здраво се държеше за властта си: не политическа, тъй като римляните я имаха; нито духовна, тъй като зараждащата се Христова Църква я имаше. Анания защитаваше единствената власт, която все още можеше да контролира: организираната религия и икономическото влияние. Когато Господ премахне Своя светилник (Своето присъствие) от местна църква, ръководството остава в същото положение като Анания.
След като беше примерен фарисей, Павел сега се беше превърнал в голямо дразнение за Анания и другите религиозни водачи. Първоначално Исус беше този, който оспорваше еврейската власт. Сега Неговите последователи не се подчиняваха на тяхното ръководство. Безкористното отдаване на Павел в преследване на разширяването на Христовата Църква беше тълкувано от тях по следния начин: „Открихме, че този човек е смутител, който подбужда бунтове сред евреите по целия свят. Той е водач на назарянската секта и дори се опита да оскверни храма“ (Деяния 24:5-6).
Това подчертава скрита опасност във всички форми на организирана религия: духовното израстване се приравнява с напредък в религиозните структури. Християните с този подход към духовността се стремят да бъдат „в управителния съвет“. Тогава те трябва да покажат, че са достойни. След това трябва да защитават поста си. Може би затова Господ е проектирал Своята Църква по такъв начин, че максималната власт на земята е дадена на местните църковни водачи, като само Христос е над тях. Просто няма голяма стълбица за изкачване!
Преди време прочетох, че е много малко вероятно един вярващ да може да живее 50 години в „християнски кръг“, който няма някаква форма на схизма. Разделението сред Божия народ винаги е болезнено, но още повече сред тези, които обичат религиозните стълби и властови структури. Възможно ли е да имаме „искрена любов към братята си… дълбоко, от сърце“ (1 Петрово 1:22) по време на периоди на конфликт? Някои биха казали: „Да, стига тези, които не са съгласни с мен, да са готови да се подчиняват на истината по начина, по който аз го правя.“ Склонни сме да мислим, че ако един брат е честен пред Бога, той ще види истината така, както аз я виждам. И сме склонни да виждаме всички различия като плътски, законни, недуховни, разпуснати или непокорни.
В Деяния 23 Павел беше изправен пред Синедриона. Апостолът започна защитата си по следния начин: „Братя, аз изпълних дълга си пред Бога с чиста съвест до този ден.“ При това първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до Павел да го ударят по устата“ (Деяния 23:1-2). Какво беше казал Павел, което толкова раздразни Анания? Защо такава агресия? За Анания беше станало невъзможно да види възможността, че неговият противник действа с чиста съвест пред Бога.
Може би, ако допуснем в ума си възможността, че брат или сестра могат да разбират част от Писанието по различен начин от нас, и да го правят с чиста съвест пред Бога, това би намалило желанието ни да „ги ударим по устата“. Може да ни помогне да практикуваме искрена любов в разгара на конфликта. Истината очевидно е по-важна от съвестта. Павел, например, имаше чиста съвест, докато убиваше християни. Правейки това, Павел грешеше, но не беше лицемер, нито извратен.
Анания и приятелите му бяха решени да се отърват от Павел. Те смятаха това за свой дълг, предвид позицията си в религиозната йерархия. Те предполагаха, даваха тържествени клетви, планираха, използваха претексти и бяха коварни (Деяния 21:29; 23:12-15). Когато римляните прехвърлиха Павел от Йерусалим в Кесария, Анания все още се чувстваше обвързан с дълга. Неговият подход към духовността изискваше това задълбочено преследване. Той взе няколко старейшини и своя адвокат Тертул, и те „представиха обвиненията си срещу Павел пред управителя“ (Деяния 24:1).
Религията, задвижвана от човека, разчита на групов натиск и религиозни адвокати. Божията истина стои твърдо и спокойно. Но ако бяхме на мястото на Павел, или в оковите на Павел, как щяхме да се чувстваме към Анания? Анания успя в това, че Павел умря, без никога да си възвърне свободата. Справедливо ли беше това? Павел планираше ли да отвърне на удара? Търсеше ли отмъщение?
Павел остана полезен при тези трудни условия, като не позволи на горчивината, гнева или негодуванието да завладеят сърцето му. Казано ни е, че „човешкият гняв не води до праведния живот, който Бог желае“ (Яков 1:20). Три дисциплини защитаваха сърцето на Павел: той знаеше, че Господ е с него (Деяния 23:11); той се държеше така, че „да има чиста съвест пред Бога и човеците“ (Деяния 24:16); и никога не забрави кой го е призовал и с каква цел. Той беше ограничен, но не мълчеше, заобиколен, но не се страхуваше, в окови, но все още посланик (Ефесяни 6:19-20).
Вкореняват ли се горчивина, гняв или негодувание в сърцата ни? Няма оправдание. Тази опасна и оскверняваща киселина се появява, когато се опитваме да се защитим. Тя трябва да бъде разпозната и изповядана като грях. Тогава можем да следваме трите дисциплини на Павел, за да защитим сърцата си и да останем полезни.
Господ тогава използва тези разочароващи и ограничаващи условия, за да пренасочи служението на Павел. Неговото затворничество му даде възможност да свидетелства пред управителя Феликс, Порций Фест, цар Агрипа и Берника, високопоставени офицери и градски водачи, и мнозина в Рим (Деяния 24:2,10,27; 25:23; 28:30-31). Той също така имаше повече време на разположение, за да пише апостолски писма.
Наскоро загубихме ли любим човек? Ограничава ли се свободата ни от възраст или лошо здраве? Преминаваме ли през някаква финансова криза? Възможно ли е Господ да използва промяна, болка или конфликт, за да пренасочи нашата област на служение? Благодарете на Господ за Неговата минала вярност. Не се взирайте в ограниченията. Погледнете нагоре и спокойно преминете през новите врати, които Господ отваря. Пророческите думи на Господ към предишния Анания започнаха да се изпълняват: „Този човек е Мой избран инструмент, за да носи Моето име пред езичниците и техните царе“ (Деяния 9:15).
Кой Анания ще бъде?
Павел желаеше новите вярващи да растат и да станат „духовни“ (1 Коринтяни 3:1). Местната църква се нуждае от „духовни“ хора (Галатяни 6:1). Кой Анания най-добре отразява вашия подход към духовността? Да бъдеш духовен не е състояние, което достигаме, а по-скоро начин, по който живеем, път, по който вървим с Исус. Ранните християни бяха тези, които „принадлежаха на Пътя“ (Деяния 9:2). Те се покланяха на Бога като последователи на Пътя (Деяния 24:14).
Терминът „Пътят“ предполага движение и дестинация. Ние не сме призовани да скачаме и да се усмихваме на тези, които стоят отстрани, нито да търсим одобрението на тези, които вървят с нас по Пътя – като първия Анания. На този път към духовността няма стълби, структури и привилегировани позиции. Няма да напредваме по-бързо, като осъждаме други пътища или като критикуваме стиловете на ходене на други християни. Не е нужно да бъдем агресивни, като последния Анания. Пътят е същият, но сцената постоянно се променя. Днес е слънчево, но утре може да е ветровито. Понякога пътят е нагоре, а понякога води покрай тихи води.
Пътешественико, единственият начин да растеш духовно е да вървиш ежедневно близо до Исус Христос, нашия водач, да се наслаждаваш на Неговата компания, да слушаш Неговия глас и да се подчиняваш на Неговите наставления – като втория Анания. Моля, отделете малко време, за да преосмислите и усвоите отново тези добре познати думи на нашия Господ Исус: „Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6).
