Нашият възлюбен г-н Дж. Н. Дарби посочи трите основни теми на главата като:
- „Волята на Бога“ (Евреи 10:1–10),
- „Словото на Христос“ (Евреи 10:11–14) и
- „Свидетелството на Светия Дух“ (Евреи 10:15–18). Всички те се комбинират, за да ни подготвят за приближаване. В първия стих на главата има три думи, които изискват разглеждане и ще помогнат да се покаже голямата тема на този дискурс.
Те са: „Сянка“, „Образ“ и „Съвършенство“. Сянка може да бъде причинена само от субстанция. Образът е представяне. Думата, преведена тук като „съвършенство“, всъщност означава „завършеност“. Цялата система на „закона“ е била само сянка, а не субстанция. Христос и небесната система, на която Той е център, формират субстанцията. Тези небесни духовни неща не могат да бъдат представени в земен материален ред. Следователно, завършеността не може да бъде постигната чрез земна материална сянка. Слабостта на целия първи ред е демонстрирана в началния стих. Ако имаме предвид тези три неща, ще бъдем подготвени да прехвърлим мислите си от сянката към субстанцията, както е показано в стих 7; от материалното към духовното, както е показано в стих 9; и от несъвършенството към съвършенството, както е показано в стих 14.
Волята на Бога (Евреи 10:1–10)
Споменава се за установяването на животински жертви и проливането на кръв за справяне с въпроса за греха. Това, както ни е казано, е сянка. Каква тогава е същността? Това е съвършеното дело на Христос, планирано във вечността. Това е ясно заявено в стих 7: „В свитъка на книгата.“ Трябва да имаме предвид, че Той не е умрял просто за да изпълни типовете. Неговата смърт е била планирана във вечността, от което различните типове са били сянка във времето. Ако тогава мислим, че Неговата смърт, планирана във вечността, е била първична и в резултат на това, във времето, приношенията са вторични, можем ясно да разберем защо цялата система на закона е била само сянка! Тогава несъвършенството на първия ред е засвидетелствано в този факт. Повтарянето всяка година доказва, че тези, които са се приближавали (превод на Дж. Н. Дарби), никога не са били усъвършенствани чрез тези жертви. Ако веднъж са били усъвършенствани, нямаше да има нужда от повече приношения. Следователно сянката носи своето собствено свидетелство за несъвършенство, тъй като приношенията постоянно се повтарят. Да, вместо да свидетелстват, че греховете са били премахнати, те многократно напомняха, че греховете не са били премахнати. Те постоянно напомняха за греховете, както е посочено в стих 3. Причината за това е ясно посочена в стих 4:
Защото кръвта на бикове и кози (е) неспособна да отнеме грехове. Забележете изявлението: „отнема грехове.“ Това включва делото на умилостивение от самия Христос! За да се осъществи това, беше необходимо Този, Който беше същността на всички сенки, да дойде в света в човешка плът.
Сега изглежда, че всички приношения според Закона не са доставили удоволствие на Бога (ст. 6). Причината е, че те не са могли да направят човека годен да влезе в Божието присъствие. Но когато Той идва в света в тялото, приготвено за Него (Лука 1:35), четем,
Ето, идвам (в свитъка на книгата е писано за мен) да изпълня, о Боже, Твоята воля (ст. 7). Неговото идване в света е плод на Вечния съвет. Писането в Писанието носи мисълта за това, което е неизменимо (виж Лука 3:4; Откровение 21:27). Нищо в тази книга не може да бъде променено. Думата „свитък“ тук също е интересна. Тя е кефалис (виж бележка под линия в Дж. Н. Дарби) и означава „обобщение“ или „сумиране“. Това би подсказало, че предметът на вечния съвет е обобщен в това: „Ето, идвам да изпълня Твоята воля, о Боже.“ Всеки детайл от Божията воля е бил планиран във вечността и Христос идва в света, за да го осъществи.
Той премахва първото, за да установи второто (ст. 9). Сянката е премахната, за да може същността да остане. В глава 9 беше споменато за първо и второ място, но в този стих става въпрос по-скоро за първи и втори ред. Без съмнение първият ред е позволявал на човека да влезе на първо място, но вторият ред е подготвил човека за второ място (т.е. зад завесата).
Делото на Христос (Евреи 10:11–14)
Колко прекрасно е да прочетем по-нататък: „По тази воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Исус Христос веднъж завинаги.“ Той взе това тяло, за да изпълни Божията воля, и тук ни е казано, че Бог е пожелал нашето освещение. Така, идвайки в света, за да изпълни Божията воля, тук четем, че Той е направил това, като е осветил свещеническа група, която по този начин е подготвена да влезе в Божието присъствие. Толкова съвършено е било това едно дело, че никога не е трябвало да се повтаря. След като е извършил делото, Той „седна завинаги“ и в резултат на това ние сме „усъвършенствани завинаги“ (ст. 12–14). Това съвършенство никога не е било постигнато, докато сенките са вървели своя ход, защото греховете не са били премахнати. Той чрез една жертва е разрешил въпроса завинаги. Това е означавало освещаването на една група, пълна или напълно снабдена с всичко, от което се нуждаят, за да ги подготви за Божието присъствие.
Свидетелството на Светия Дух (Евреи 10:15–18)
Именно за това съвършено дело, извършено веднъж завинаги, Светият Дух свидетелства. Какъв контраст между двете системи. Първата напомня за греховете, но втората казва, че те вече не се помнят. Напомняни в първата, защото не са били премахнати. Не се помнят вече във втората, защото са били премахнати (ст. 17). С всяка изминала година при стария ред, общият брой на греховете се е увеличавал, защото греховете от миналата година не са били премахнати. Напомняни отново всяка година, докато общият брой се е увеличавал, докато накрая общата сума е била запомнена за последен път, върху главата на Христос на Кръста, но този път те са били премахнати. Сега, в резултат на това, те вече няма да се помнят. Именно за този факт Светият Дух свидетелства, след съвършеното дело на Христос на Кръста. „Волята на Бога“ е била те да бъдат премахнати. „Делото на Христос“ ги е премахнало. „Свидетелството на Светия Дух“ за нас би имало предвид нашето приемане на това чрез вяра. Вярата от наша страна е първата стъпка към приближаване в Божието присъствие (ст. 22).
Насърчение да се приближим
Сега стигаме до увещанието да „се приближим“ (ст. 22). Защо да стоим настрана? Всичко, което би ни държало далеч от Бога, е премахнато чрез смъртта на Христос, за да можем със свята смелост да се приближим до Божието присъствие. От една страна, Неговата кръв ни е подготвила да влезем, а от друга, тя е удовлетворила Божиите изисквания. Ние сме годни да отидем там, а Бог в Своя праведен и свят характер може да ни има там. Христос е посветил този път за нас, като е влязъл, ставайки свещеник чрез Своята собствена кръв. За пътя се казва, че е „през завесата, тоест Неговата плът“, което се отнася до Неговата човешка природа. Именно като стана човек, Той отвори пътя за нас към Божието присъствие. Както откровението, така и приближаването са завършени в Него. Бог беше разкрит в Него и като следствие, ние отиваме при Бога в светлината на това откровение, в Него. Той е Апостолът и Първосвещеникът на нашето изповедание. Бог, който се разкрива в Него, се вижда типично в разкъсването на завесата на Храма, когато Той умря. Нашето влизане при Бога се вижда повече в завесата на Скинията (Евреи 9:3). Това е сградата пред нас в това послание, а не Храмът. Нямаме запис за разкъсването на завесата на Скинията! Това е Христос в човешка плът, независимо дали идва от Бога като Апостол, или отива при Бога като Първосвещеник. Разбира се, трябва да освободим умовете си от материалното и да схванем духовното значение, както се вижда в самия Христос. Влизането в Светая Светих означава, че ние съзнателно сме в Божието присъствие във вярата на душите си – в присъствието на Бога, Който е бил съвършено разкрит в Своя Син. Когато стигнем там, ние се озоваваме в компанията на Великия Свещеник над Божия дом. В отговор на Аарон и неговите синове в деня на посвещението, ние имаме Христос и Събранието в благословението на „Небесното призвание“ и във функция като новата духовна общност, зад завесата. Висш или Главен Свещеник би било относително към общността, но Велик Свещеник би било абсолютно, поради това Кой е Той. Първото би ни казало за Неговата безкрайна благодат в това да ни свързва със Себе Си, но второто би запазило Неговото лично достойнство, защото Той е „Синът, усъвършенстван завинаги“.
Ето тогава подбудите, които имаме, за да ни насърчат да се приближим до Бога. Кръвта на Исус е удовлетворила Божиите изисквания и е премахнала нашите грехове. В резултат на това Той е отворил нов и жив път, като е влязъл при Бога. Като стана човек, Той съвършено разкри Бога като Апостол и, все още в човешка плът, Той влезе при Бога като Първосвещеник. Чрез това откровение можем да познаем Бога, и сега в Него, като плод на Неговото дело, можем да отидем при Бога. Тогава, когато се приближим във вярата на душите си, ние съзнаваме, че сме в Неговата компания като Велик Свещеник над Божия дом. Ние се присъединяваме към Него там като Служител на Светилището и Той ни поддържа и води в поклонението на Бога.
Приближаването с искрено сърце
Сега имаме увещанието,
„Нека се приближим с искрено сърце, с пълна увереност във вярата, поръсени в сърцата си от зла съвест и измити в тялото си с чиста вода.“ Като се позоваваме отново на Аарон и синовете му, научаваме, че те са били измити с вода и след това поръсени с кръв (Изход 29:4, 29). Водата за очистване и кръвта за изкупление. Измиването с вода би ни дало „искрено сърце“, тъй като се отнася до нашето състояние. Поръсването с кръв би ни дало „пълна увереност във вярата“, тъй като се отнася до нашата вина. Думата, преведена тук като „чиста“, е katharos и всъщност означава чиста. Конкорданс ще покаже, че думата за очистване в Евреи 9:14; 10:2 е същата като тази, използвана тук за „чиста“. Във всеки случай тя означава „чиста“. Двойният резултат е, че имаме чисто сърце и чиста съвест. Първото би ни дало ново състояние в резултат на измиването с вода, тоест морално очистени чрез словото. Второто ни дава чиста съвест, като вярваме в скъпоценната кръв на Христос. Пътят е отворен от божествена страна чрез Христос, който прави Бога известен и влиза при Бога. Ние сме подготвени от наша страна да се възползваме от привилегията, като имаме чисто сърце и чиста съвест. Всичко за Бога и за нас е направено от Христос, който по този начин е изпълнил Божията воля, като е осигурил група, която да се приближи до светилището, за да поеме Неговата хвала и поклонение.
Дано да знаем какво е да се присъединим към Христос като Велик Свещеник над Божия дом и като Служител на Светилището, така че под Неговото ръководство, като свързани с Него в Божието присъствие, Той да води сърцата ни в хвала и поклонение за удоволствието на Неговия Бог и Отец.
