„Исус застана и извика, казвайки… който вярва в Мене… от утробата му ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7:37–38). „Светият Дух в нас, разкривайки Христос, става, като живее в нас, когато сме повярвали, река в нас и така за другите.“ С тази истина в ума си си помислих, че можем да разгледаме как да бъдем „канал на благословение“ за другите. Както пита химнът в старите евангелски сборници с химни: „Дали животът ти е канал на благословение?“
За да бъде ефективен, един канал изисква точка на прием.
В горния текст ни е дадена такава информация: „Който вярва в Мене.“ Оттук трябва да започне всичко, защото е напълно безполезно някой да се стреми да бъде канал на благословение за другите, освен ако сам не е преживял благословението.
Може да изглежда ненужно да се казва това, но факт е, че има стотици мъже и жени в неделни училища и друга подобна работа, които не са били обърнати. Преди благословението да може да потече навън, то трябва да бъде прието в сърцето.
„От неговите ВЪТРЕШНОСТИ ще потекат реки от жива вода.“ Не в него се намира източникът на благословение, а в Този, в Когото е повярвал.
„Който вярва в МЕНЕ“, е това, което е жизненоважно и незаменимо. Така че трябва да започнем с тази истина, че истинският канал на благословение за нуждаещия се свят трябва да бъде ОБЪРНАТ човек. С тази истина трябваше да започне самарянката в Йоан 4:
„Водата, която Аз ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.“ Истинският канал трябва да бъде човек, който е получил вечен живот. В Йоан 7 Господ Исус говори за изтичането към другите, но то трябва да има своето първоначално вливане, както е съобщено в Йоан 4.
За да бъде от реална полза, един канал трябва да бъде напълно СВЪРЗАН с източника на снабдяване.
Може да изглежда, че има малка разлика между тази точка и първата мисъл, но има разлика. Фактът, че съм бил обърнат, сам по себе си не ме прави ефективен канал.
Много млади християни са насърчавани да „дават своето свидетелство“ и макар понякога това да е полезно, понякога има ефект да ги кара да се занимават нездравословно със себе си и със собствения си опит. Живите води не са в мен или в моя опит; те се намират в Христос, чрез Духа, и връзката трябва да бъде здраво установена там.
В алегорията за лозата, разказана от Господ Исус в Йоан 15, Той каза на Своите ученици:
„Без Мене не можете да направите нищо.“ Думата, преведена като „без“, означава отделно от или разделено от. Ако лозовата пръчка се откъсне от стъблото, тя ще изсъхне и ще умре; тя няма собствен живот, а живее и дава плод само докато е жива част от лозата и черпи сок от този източник.
Що се отнася до ефективната служба, никой не може да бъде канал на благословение, освен ако не е жизнено свързан с Източника на благословение и не се занимава с донасяне на помощ от този източник на тези, които се нуждаят от нея. Свидетелството на вярващия за Господа може да бъде ефективно само ако е напълно и здраво свързано с Него в собствения му живот и служба.
Истинската цел на един канал е да ПРЕДАВА доставки до точката на доставка.
Вярващите не са били благословени, за да седят и „да прегръщат благословението си до собствената си гръд“, а за да бъдат канали на благословение за другите. В друга фигура Павел казва на коринтяните, че Бог е
осиял в сърцата ни, за да изгрее познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос (2 Коринтяни 4:6).
Той милостиво е насочил тази скъпоценна светлина в сърцата ни, за да можем да бъдем светлини за Него в един тъмен и нуждаещ се свят.
Не всички от нас имат една и съща функция или едни и същи способности. Някои ще бъдат използвани от Учителя в една форма на служба, а други в друга. Въпреки че Моисей и Аарон бяха и двамата типични мъже, те също така живееха своите индивидуални животи като вярващи и бяха различни в своята служба. Така бяха и Давид и Соломон и много други.
По този начин и ние имаме своя специфична форма на служба:
„На всеки човек неговата работа.“ Каквото и да е планирал за нас Господарят на цялата работа, това е наша отговорност. Като канали, важното за нас е да предаваме всичко, което ни е поверено, до точката на доставка. Както приемаме, така и трябва да изливаме. Не можем да дадем това, което не сме приели; но има и друга страна на истината: Това, което сме получили от името на другите, е наша отговорност. Трябва да го доставим.
Апостол Павел казва на коринтяните как е изпълнявал службата си като канал. В първото послание (11:23) той се позовава на това, което е получил от Господа и как им го е предал; след това в глава 15:3 той отново споменава, че им е предал това, което е получил от Господа за тях. В първия случай се набляга на източника. Господ е този, който му е съобщил какво трябва да предаде на светиите. Във втория случай се подчертава фактът, че той вярно е предал посланието.
След това, един канал трябва да бъде ЧИСТ, ако иска да предава веществото, което преминава през него, неопетнено.
Никой от нас не би се опитал да се представи за безгрешен. Наистина, отбелязано е, че най-отдадените вярващи са били най-съзнателни за провалите си. Приемайки това, ние все пак не можем да бъдем канали на благословение за другите, ако собственият ни живот е опетнен от греховни практики. Трябва да бъдем чисти.
Дори под закона беше заповядано:
Бъдете чисти вие, които носите съдовете Господни (Исая 52:11).
Може би този текст може да бъде перифразиран като:
„Бъдете чисти вие, които сте канали за Господа.“ Ако искаме да бъдем ефективни като канали на благословение, трябва да бъдем свободни от замърсяванията, които са обичайни в обществото около нас и се приемат в света днес като почти нормални.
Един канал на благословение трябва да бъде ЧИСТ от всякакви запушвания, ако иска да бъде полезен.
Има много неща, които може би не се класифицират като греховни, но които са пречещи елементи. Имам предвид, че прекомерното внимание към хобита, развлекателни дейности, бизнес въпроси и други интереси, може да се разглежда като възпрепятстващо изтичането на благословение, без да е всъщност зло.
Разбира се, правилно е да се занимаваме с много от тези въпроси, но ПРЕКОМЕРНИЯТ акцент върху нещо може да се окаже запушване. Всеки вярващ трябва да изследва тези неща за себе си и да вземе необходимото решение относно всяка корекция, която може да е необходима, за да поддържа канала чист.
Един канал на благословение трябва да бъде ПОСТОЯНЕН.
Няма нужда да бъде забележим, но голямо благословение често се преживява там, където надеждна християнска служба се извършва тихо пред Господа и за Негова слава.
Един приятел, който дълго време е живял в Кения, ми разказа, че местното водоснабдяване внезапно спряло. Водоснабдяването се поддържало от хидравличен таран (вид помпа, която се задвижва само от водна сила), който бил инсталиран толкова отдавна, че никой не знаел къде се намира. Така станало необходимо да се проследи водопроводната тръба до малкия водопад, където таранът бил инсталиран години по-рано. Той вярно и незабелязано продължавал своята ценна работа. Установено било, че една шайба се е износила, и когато тя била заменена, с малки разходи, той възобновил полезната си работа.
Верността към ангажимент е ценна част от службата. В настойничеството това изглежда е основна необходимост.
„От настойниците се изисква да се намери човек верен.“ Случайната или прекъсваща служба не е толкова ценна, колкото постоянството в работата.
Християнин, който се стреми да изпълнява функцията на канал на благословение, трябва да има СЪСТРАДАНИЕ.
Всяка такава работа е взискателна; тя отнема време, усилия и човек трябва да бъде изцяло ангажиран с нея. Нищо, което струва по-малко, не е толкова ефективно.
Няма никакво съмнение в сърцето на никого, че Господ Исус е дал Своята благословена служба по този начин, разбира се, по-пълно, отколкото всеки друг би могъл да служи. Ние четем:
„Исус… се смили над тях и изцели болните им.“ Отново и отново можем да видим как Неговото нежно сърце беше докоснато от тъжното състояние на човека и как Той служеше в този дух. Служба, която е студена, безсърдечна и лишена от чувство, със сигурност ще се провали.
