Съзерцаване на Христовата слава и нашето наследство в небето

О, ГОСПОДИ, Твоята слава съзерцаваме, макар и не със смъртни очи; Тази слава, на Отеческия престол, никое човешко зрение не описва. Но макар светът да не може да види повече Този, когото отхвърли с презрение, окото на новородената вяра може да се издигне горе – където Той е отишъл. Не е за човешко око да види, нито за човешко ухо да чуе, нито сърце да зачене какво може да бъде, или да приближи перспективата; Но Бог в любов е свободно дал Своя Дух, който разкрива Всичко, което е приготвил за онези, в небето, Които тук на земята Той запечатва. Оттам, сега Христос е отишъл нависоко, Изкупителното дело е завършено, Духът приближава Неговата слава До онези, които Го чакат. Благословен дар! Като синове гледаме нагоре И виждаме Спасителя там; И, плод на Божията вече добре позната любов, Ще споделим Неговата слава. Бог е бил прославен в Човека; Човек седи от дясната ръка на Бога – Послушен в състезанието, което е пробягал, Сега може да командва цялата власт. В смирение на земята, като Син, Той направи Отца известен; И сега в небето, Неговото дело е завършено, Той седи на Своя престол. И ние виждаме нашия велик Предшественик В Неговата собствена слава там; Но не се срамуваме – с такива като нас, Като Първороден, да споделим всичко. Защото ние като синове чрез благодат сме приети, И „Авва, Отче“, викаме; Наследници също, толкова богата благодат изобилства, Сънаследници с Него нависоко. Любовта на Отца, източникът на всичко, По-сладка от всичко, което дава, Свети върху нас сега без отмяна, И трае, докато Исус живее. Безгрешната радост на новото творение Проблясва през настоящия мрак, Този свят на блаженство без примеси, Вечният дом на светеца!