О, ГОСПОДИ, Твоята слава съзерцаваме, макар и не със смъртни очи;
Тази слава, на Отчевия престол, никое човешко зрение не описва.
Но макар светът да не може да види повече Този, когото отхвърли с презрение,
Окото на новородената вяра може да се издигне горе – където Той е отишъл.
Не е за човешко око да види, нито за човешко ухо да чуе,
Нито сърце да си представи какво може да бъде, или да приближи перспективата;
Но Бог в любов свободно е дал Своя Дух, който разкрива
Всичко, което е приготвил за онези, на небето, които тук на земята Той запечатва.
Оттам, сега когато Христос е отишъл нависоко, делото на изкуплението е завършено,
Духът приближава Неговата слава до онези, които Го чакат.
Благословен дар! Като синове гледаме нагоре и виждаме Спасителя там;
И, плод на Божията вече добре позната любов, ние ще споделим Неговата слава.
Бог е бил прославен в Човека; Човекът седи отдясно на Бога –
Послушен в надпреварата, която е пробягал, сега може да командва всяка власт.
В смирение на земята, като Син, Той разкри Отца;
И сега на небето, след като цялата Му работа е свършена, Той седи на Своя престол.
И ние виждаме нашия велик Предшественик в Неговата собствена слава там;
И все пак не се срамуваме – с такива като нас, като Първороден, да споделим всичко.
Защото ние като синове по благодат сме признати и „Авва, Отче“ викаме;
Наследници също, толкова богата благодат изобилстваше, сънаследници с Него нависоко.
Любовта на Отца, източникът на всичко, по-сладка от всичко, което дава,
Свети върху нас сега без отмяна и трае, докато Исус живее.
Безгрешната радост на новото творение проблясва през настоящата тъмнина,
Този свят на блаженство без примеси, вечният дом на светеца!
