През септември 2003 г. бях в Лондон и видях „магьосника“ Дейвид Блейн да лежи свит в малка кутия от плексиглас, вдигната високо от кран на южния бряг на река Темза, близо до Тауър Бридж. Скоро след това той придоби международна известност, постигайки целта си да пости 44 дни, като го поддържаше само вода. По време на поста си той стана обект на чудаци и странници, които направиха всичко възможно, за да направят номера му възможно най-неудобен.
Но това ли е смисълът на поста? Мисля, че не! Всъщност, именно това отношение на религиозен ексхибиционизъм, срещу което нашият Господ предупреждава в Матей 6:16-18. Постът е лична дисциплина, нещо, което трябва да се предприеме тайно, за да бъде видяно само от нашия Небесен Отец; и всякакви награди ще дойдат от Него, и от никой друг.
Много религии имат пост като част от задължителната си практика. Мюсюлманският „частичен“ пост Рамадан е добре известен. Дори думата „закуска“ ни напомня, че сутрешното хранене е, когато „прекъсваме“ поста, който се случва през часовете, когато не ядем, защото тялото частично се е „изключило“ в сън. Освен едно възможно позоваване в Даниил, когато в скръбта си той ограничи диетата си, като избягваше „приятни храни“ като вино и месо (Даниил 10:3), библейската практика изглежда е била „абсолютен“ пост – без никаква храна за определен период от време.
Някои християни спазват частичен пост през четиридесетте дни на Великия пост преди Великден, а православните и западните християнски общности са подкрепяли поста под някаква форма от векове. Лутер, Калвин и Уесли са известни с това, че са използвали поста като допълнение към молитвата. Още през март 2003 г. Сенатът на Съединените щати прие резолюция, призоваваща за национален ден на смирение, молитва и пост във време на война и тероризъм.
Старозаветна перспектива
За да установим причините за поста, добро място за начало е Старият завет. Доколкото може да се установи, Божият земен народ, евреите, не са били инструктирани от Моисей да постят. Най-близкото, до което стигаме, е Денят на умилостивението, когато им е било казано да „смирят душите си“, израз, който изглежда е включвал пост (Левит 16:29-31). Това тълкуване се потвърждава от Исая 58:3, стих, който предполага силна паралел между „смиряване на душите“ и пост. Така че тук, значително годишно празненство за еврейския народ се оказа повод за пост.
Други религиозни пости, споменати в Захария, след като еврейският остатък се завърна от изгнание (Захария 8:18-19), трябваше да бъдат поводи за радост, а не за скръб, но няма данни за тяхното установяване от Бога. Въпреки това, няма съмнение, че отделни лица и групи евреи са постили по определени поводи по различни причини. Ето няколко примера:
° Национално ръководство:
Когато бил застрашен от огромна армия от моавци, амонци и едомци, Йосафат „обяви пост по цяла Юдея ... за да търси Господа“ в молитва (2 Летописи 20:3).
° Национално покаяние:
Израел пости един ден в Масфа, когато Самуил ги събра, след като ковчегът на завета беше върнат в Юдея, след като беше държан от филистимците. Това беше изповед на вина, че целият народ се беше отклонил от Бога, за да се покланя на идоли (1 Царе 7:6).
° Обща скръб:
Давид и неговата група верни поддръжници постиха един ден, след като Саул и Йонатан загинаха в битка срещу амаличаните (2 Царе 1:12). Това беше силно изразяване на скръб за убития цар и сина му, и за позора, донесен на нацията от тяхното поражение.
° Лична скръб:
Давид също пости като знак на своето страдание от болестта на детето, родено от неговата прелюбодейна връзка с Витсавее. Пророк Натан му каза, че детето ще умре като наказание за греха му. Изглежда обаче, че Давид вярваше, че Господ може да промени решението Си и да позволи на детето да живее, затова той пости. След като детето умря, той прекъсна поста си. Може би е имало и елемент на търсене на ръководство и събуждане на надежда в неговото отношение (2 Царе 12:16-23).
° Заместническа изповед:
Ездра също скърбеше и постеше, не заради нещо, което той беше направил, а заради вината на други, които се бяха завърнали от плен във Вавилон, за да възстановят стените на Йерусалим. Той беше дълбоко наскърбен, защото много мъже, включително свещеници и левити, които трябваше да знаят по-добре, се бяха оженили за езичници (Ездра 10:6). Неговата изповед беше от името на други, придружена от плач и пост.
Новозаветна практика
В Новия завет постът все още се практикуваше. Анна, набожна еврейка, е записана като често постеща и молеща се (Лука 2:37). Някои строги фарисеи постеха два пъти седмично (Лука 18:12). Има доказателства от ранните църковни времена, че евреите все още са постили на Деня на умилостивението (Деяния 27:9).
Докато Исус предполагаше, че Неговите ученици ще постят, единственият случай, когато е записано, че Той е постил, е по време на четиридесетте дни в пустинята, преди изкушението; причината може би е била, че в пустинята не е имало храна. Но това Му даде възможност да преодолее първото изкушение на Сатана да превърне камъните в хляб.
Исус не остави учение за стойността на поста и предполага, че е било неподходящо за Неговите ученици да постят, докато Той, техният младоженец, беше с тях. Това трябваше да бъде време на радост. След като Той ги напусна, те можеха да постят като останалите (Матей 9:14-15).
Изглежда, че ранните църковни водачи са постили, когато са избирали мисионери и старейшини (Деяния 13:22-23; 14:23). Това биха били времена на особено значение, свързани с молитви за ръководство. Всъщност молитвата и постът вървят заедно в повечето новозаветни пасажи и именно тази комбинация много християни смятат за библейска.
Няма учение за поста в нито едно от посланията, въпреки че Павел е постил (2 Коринтяни 6:5). Въпреки това, в контекста на този пасаж, е напълно възможно неговото лишаване от храна да е резултат от трудностите, с които се е сблъсквал по време на различните си пътувания, а не като конкретен акт на преданост. Също така е добре документирано, че практиката на поста е била обичайна по времето на ранната християнска църква, обикновено във връзка с времена на молитва.
А днес?
При липсата на конкретни указания в посланията, които биха направили поста част от редовната предписана християнска преданост, изглежда най-добре да се разглежда духът на навично самоотричане, а не случайното въздържане от храна, като по-вярно на същността на апостолското учение. Това понякога може да включва лишаване от храна, тъй като интензивността на преживяването прави храненето ненужно или невъзможно. Ако времето на поста се използва за по-фокусирана и концентрирана молитва, за да се изпита по-остро чувство за духовен провал, истинско смирение и обновена вяра, то със сигурност би било ценно. Когато Павел говори за „удряне“ или дисциплиниране на тялото си, за да го подчини (1 Коринтяни 9:27), той може да е имал предвид поста, като един аспект на самоотричането, който би го предпазил от дисквалификация от християнска служба.
Може би християните в богатите западни страни днес трябва да разгледат преяждането като това, което е, грехът на лакомията, и да умереят хранителните си навици, за да бъдат по-съобразени с по-прост начин на живот. Мисионерите често виждат християни от третия свят да постят, не защото това е духовна дисциплина, а защото тези вярващи не могат да си позволят храна. При тези обстоятелства постът придобива ново значение.
Може би това ще ни накара в западните страни да помислим два пъти, преди да забием зъбите си в голяма пържола, когато една половина от размера би била достатъчна, а една четвърт от размера – адекватна! Такова размишление трябва да придаде повече смисъл на нашия пост и да укрепи молитвите ни за Божия свят и неговите милиарди нуждаещи се хора. Навичното самоотричане, включващо пост за конкретни цели, трябва да бъде ценно, ако резултатите му са смирение, духовно прозрение и по-фокусирано застъпничество.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА Има още две препратки към поста в живота на Павел (Деяния 10:30; 1 Коринтяни 7:5), но текстовите доказателства са против тяхното включване в оригиналните ръкописи и много преводи не ги включват. Има също така съмнение относно целите стихове Матей 17:21 и Марк 9:29, които не се намират в някои ранни ръкописи.
