Цялата скръб, представена на Бог, за да призове Неговата
Пророкът вече може да представи цялата скръб на народа пред Бог, като обект на състрадание и милост. Това е напредък по пътя на тези дълбоки сърдечни упражнения. Той е в мир с Бог; той е в Неговото присъствие; вече не е сърце, борещо се с вътрешна мизерия. Всичко е изповядано пред Йехова, Който е верен на Своя народ, така че той може да призове Бог да разгледа скръбта, за да може Той да си спомни Своя страдащ народ според величието на Своите състрадания. Защото Йехова не се променя (Плачът на Еремия 5:19-21). Чувството за скръб остава пълно, но Бог е въведен, и всичко, което е било припомнено и съдено пред Него, всичко, което се е случило, е изяснено на сърцето, Еремия може да почива в правилните и вечни отношения между Бог и Неговия възлюбен народ; и, затваряйки се в своите преки отношения със своя Бог, той се възползва от Неговата доброта, като е в тези отношения, за да намери в скръбта на възлюбения народ възможност да привлече Неговото внимание към тях. Това е истинската позиция на вярата — това, което тя постига като резултат от своите упражнения пред Бог при вида на скръбта на Неговия народ (скръб толкова по-дълбока, защото е причинена от грях).
