„А моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда според Своето богатство в слава чрез Христос Исус.“ (Филипяни 4:19)
Забележете интимността, която се съдържа в „моят Бог“. Тя е подчертана. Тя казва: Аз Го познавам; мога да отговарям за Него; преминал съм през всякакви неща и мога да отговоря, че Той никога не ме е изоставял. Знам как действа Той дори в малките неща от ежедневието.
Чудесно е да се доверяваме на Бога ежедневно и ежечасно; не мислейки, че можем да се погрижим за себе си и да се предпазим от силата на злото, а да се доверяваме на Бога напълно. И каква е мярката на снабдяването? Нищо по-малко от „Неговото богатство в слава чрез Христос Исус“. Той трябва да прослави Себе Си – дори при падането на едно врабче – защото няма нищо голямо и нищо малко за Бога. Той мисли за това, в което Неговата любов трябва да се прослави.
„Моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда.“ Как Павел би могъл да каже това? Той Го познаваше. Не че не е бил в състояние на нужда, но е усетил скъпоценността на това да бъде посрещнат в нея от Бога. Нещата може да изглеждат много мрачни, но винаги сме откривали, че ако Той ни е водил през пустинята, където нямаше вода, Той ни е изваждал вода от скалата там. Той винаги изпитва вярата, но винаги я посреща. Дори дрехите им не остаряха четиридесет години. Това е благословен резултат.
„Моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда.“ Той разчиташе на благословение за другите. Каква утеха! Вместо да ходим по виждане, да преминаваме през този свят в благословеното съзнание за това, което Бог е за нас самите, и така да можем да разчитаме на Него за другите. Понякога се страхуваме да подтикнем човек към пътя на вярата; но не бива да се страхуваме, а да разчитаме на благодат за тях. Вярата винаги е триумфална.
Господ да ни даде да разчитаме на Него винаги, и тогава ще кажем:
„Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява“ (Филипяни 4:13).
