Докато писателят на Евреи завършва своето забележително вдъхновено от Бога писмо, което той нарича „слово на увещание“ (Евр. 13:22), той представя пред читателите си една последна характеристика на Христовото величие: Той е великият пастир на овцете.
Господ Исус е описан като пастир на няколко места в Новия Завет. Той е Добрият Пастир, който даде живота Си за овцете (Йоан 10:11); Той е Великият Пастир, който е възкресен от мъртвите и води Своите (Евр. 13:20); и Той е Главният Пастир, който ще дойде в слава и ще възнагради Своите под-пастири (1 Пет. 5:4). Тези три характеристики са забележително предвестени в Псалми 22, 23 и 24. Той страда на кръста за нас (Пс. 22); Той е Пастирът, който в момента ни води към зелени пасища и възстановява душата ни (Пс. 23); и Той е Царят на славата (Пс. 24). Той умря за нас, Той живее за нас и Той идва отново за нас.
Кръвта на вечния завет е основата за всичко, „новият завет в Моята кръв“, която беше пролята за нас (Лука 22:20; срв. Езек. 37:26). Намираме и други пастири в Библията: Яков, Моисей, Давид и Кир са описани като пастири; но никой от тях не е наречен „велик“. Нямаме извинение да вървим по пътищата на греха, ние, които сме под бдителното око и грижа на Великия Пастир.
